Точно 20 000 евро, 17 месеца на път, нула спонсори и никакви алгоритми за социалните мрежи. Това е финансовата и логистична равносметка зад околосветската обиколка на писателя, фотограф и пътешественик Ивайло Дончев.

Докато съвременният турист и инфлуенсър разчита на резервации с няколко клика, петзвездни хотели и финансиране от брандове, Дончев избира коренно различен подход. Пътуването му е напълно автономно, а средствата за него са събирани с години личен труд и спестявания, без участието на външни спонсори или комерсиални рекламодатели.

Пълна автономия: Бюджет, логистика и оцеляване с 1 раница

Идеята за голямото бягство се ражда още през 2016 г. след въздействащо пътуване в Мароко. Първоначалният план за заминаване през 2020 г. е осуетен само три седмици преди датата на тръгване поради глобалните ковид ограничения. В крайна сметка обиколката започва в края на 2022 г. и след форсмажорна 10-месечна пауза приключва официално през август 2024 г.

„За мен няма почти никакво значение дали ще спа в петзвезден или в еднозвезден хотел. В 10 от 10 случая предпочитам евтината нощувка или спането на хамак и палатка, за да мога да остана по-дълго време на път и да видя повече места“, споделя Дончев за финансовата си стратегия.

Логистиката на пътуването изключва всякакъв излишен лукс. За година и половина целият му живот е събран в една-единствена раница, включваща спален чувал, палатка, хамак, дрехи само за няколко дни, фотоапарат, екшън камера, електронен четец за книги и соларна батерия. По отношение на транспорта той преминава през десетки държави с абсолютно всеки възможен превоз — от самолети и влакове до стоп, коне, велосипеди, моторни лодки и дълги преходи пеша. Спането често се случва на хамак или палатка дори на открити места в многомилионни мегаполиси като Себу във Филипините, Денпасар на Бали, Куско в Перу и Ла Пас в Боливия.

Дончев съзнателно отхвърля идеята за търсене на спонсори или превръщането си в инфлуенсър. Според него задължението непрекъснато да създава съдържание за чужда публика унищожава автентичността на изживяването.

„Когато си инфлуенсър или правя влог, ти си в голяма степен обвързан да поддържаш интереса жив. Аз тръгнах, за да пътувам и да изживея момента, а не за да стоя пред лаптопа“, допълва той.

Маршрутът му преминава през Южна Америка, Нова Зеландия и Австралия, Югоизточна Азия, Южна Азия, Централна Азия, Кавказ и Близкия изток.

Разминаване на косъм с атентат в Афганистан

Въпреки че пътува сам и на минимален бюджет, Дончев попада в едни от най-горещите и опасни точки на планетата, включително Афганистан, където се разминава на косъм от трагедия.

Само три седмици след като напуска град Бамиян, на същия пазар, на който той е пазарувал, се извършва кървав терористичен атентат срещу чужденци. Въоръжени мъже откриват огън с автомати „Калашников“, убивайки трима испанци и четирима местни жители. В същия ден, в който напуска столицата Кабул, в градския транспорт също избухва взрив.

„Парадоксално е, но в най-опасните страни хората са най-мили и гостоприемни. Те се притесняват за теб, знаят в каква реалност живеят и искат да се уверят, че си в безопасност. Споделят и последния си хляб и чай с теб“, разказва авторът.

Шокиращи традиции в Индонезия и хакване на Wi-Fi в Еквадор

Пътуването без постоянен GPS сигнал и социални мрежи ражда и редица необичайни, понякога екстремни ситуации. В Еквадор телефонът на Ивайло е откраднат, оставяйки го без връзка и навигация. Воден от правилото, че неволята прави човека изобретателен, той използва обектива на фотоапарата си, за да заснеме през стъклото паролата за Wi-Fi, залепена на стената в затворен ресторант. След това въвежда паролата в бавния браузър на електронния си четец за книги, за да изпрати имейл.

В Индонезия, в региона Тана Тораджа на остров Сулавеси, Дончев се сблъсква с един от най-шокиращите обичаи в света. Местните жители не погребват веднага мъртвите си роднини, а ги държат в домовете си с месеци и дори години. Те си говорят с телата и ги третират като живи, докато съберат пари за грандиозно погребение с жертвоприношения на биволи, а в определени месеци от годината ги ексхумират, за да ги преоблекат в нови дрехи.

По време на престоя си в Югоизточна Азия Дончев преживява и културен шок от концепцията за „запазване на лицето“ — стриктно изискване за непоказване на негативни емоции.

„Ако трябва да избирам между фасадно щастие и учтивост и нашата по-груба балканска натура, в 10 от 10 случаи избирам нашата, защото е истинска“, споделя той.

Кризата в Казахстан и раждането на книгата „Пътят от Каракол“

Друг критичен момент се случва в степите на Казахстан. Заедно с италиански спътник и наета кола, те затъват дълбоко в калта насред нищото — на повече от 200 километра от най-близкия град и само 10 часа преди международния им полет за Баку. Дончев извървява километри пеша, за да събуди местно фермерско семейство посред нощ, което в крайна сметка ги изтегля с метално въже и трактор.

Всички тези сурови истории, философски размисли и срещи с различни култури залягат в основата на дебютната му книга — „Пътят от Каракол“.

Заглавието на книгата е препратка към любимия му документален филм за канадския алпинист Кал Демпстър, а окончателното решение за името идва след странно съвпадение в колумбийско село, където местните постоянно споменават думата „Caracol“ (на испански: охлюв/черупка).

Философията на завръщането: „Хората навсякъде са едни и същи“

След 17 месеца на път и десетки прекосени граници, Ивайло Дончев прави своя най-важен извод за човешката природа:

„Пътуването ми потвърди това, което подсъзнателно знаех — хората навсякъде по света искат едни и същи неща: мир, спокойствие и достоен живот. Различават се само пътищата, по които вярваме, че това се постига. Когато свалиш предразсъдъците и се свържеш с хората, виждаш, че в крайна сметка всички сме еднакви.“

Днес авторът вече планира следващото си голямо приключение — второ околосветско пътуване в обратна посока, което да обхване Русия, Монголия, Китай, Япония и Северна Америка до Панама.

Гледайте цялото интервю:

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !