Киберсигурността не е самоцел, а основна функция на бизнеса и компаниите са длъжни да гарантират, че прилагат поне минимални мерки за защита на своите дигитални активи.

Това заяви Ива Ташева, съосновател и ръководител по киберсигурността в консултантската компания CYEN и съветник в Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA), която взе участие във форума "Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност", организиран от Darik Business Review. 

Тя каза още, че технологиите се развиват все по-бързо, но заедно с това нараства и нуждата от по-бърза адаптация от страна на бизнеса към новите киберзаплахи и регулаторни изисквания. 

Как се справят компаниите с нарастващите предизвикателства на дигиталната среда?  

"Предизвикателствата в сферата на киберсигурността стават все повече напоследък, но всъщност през последните 10 години ние живеем в един свят, който се променя изключително бързо. Успешните бизнеси днес са тези, които успяват да се приспособят бързо към тази среда, но, за съжаление, има и много такива, които не успяха", коментира Ташева. 

По думите ѝ един от основните приоритети на бъдещето ще бъде бързата адаптация към предстоящите промени. В киберсигурността опростяването всъщност е нещо положително. 

"Колкото по-ясни са процесите и активите, толкова по-сигурен и устойчив ще бъде бизнесът. Днес намирането на информация не е толкова важен елемент, защото тя буквално е налична навсякъде. Ключовото е да се научим да използваме тази информация по най-ефективния начин, който да създава стойност за обществото и за бизнеса", каза още Ташева.  

Кои ще бъдат киберзаплахите на следващото десетилетие?  

"Заплахите в киберпространството са тясно свързани с промените в нашето икономическо, политическо, демографско, екологично и здравословно състояние. Днес в Европа и на други места по света сме свидетели на войни, политическа нестабилност, липса на позитивни лидери, зачестяващи природни бедствия и т. н. Всичко това влияе и върху киберсигурността",  заяви Ташева. 

Тя даде пример с обстановката в Украйна, където "кибервойната" започна няколко години преди реалните бойни действия. 

По думите ѝ, климатичните промени също увеличават рисковете за киберсигурността. Наводненията, пожарите и останалите негативни природни явления застрашават инфраструктурата. 

"Един от големите проекти на ENISA е свързан с поддържането на подводните кабели, които са ключов елемент от киберсигурността и могат да бъдат засегнати както от потенциалнии военни действия и атаки, така и от природните стихии", каза още тя. 

Как регулациите в Европа променят изискванията към бизнеса?  

"Преди компаниите трябваше да бъдат убеждавани защо киберсигурността е важна за техния бизнес. С последните регулации обаче мерките, които те трябва да вземат в тази посока, вече стават задължителни", коментира Ташева. 

Тя каза още, че различните сектори и продукти изискванията са различни, но всички компании, поне до някаква степен, са засегнати от тези регулации и даде пример с директивата NIS2 за киберсигурността, която ще бъде активна от октомври месец. 

"В миналото фокусът беше въху критичната инфраструктура, енергетиката, транспорта, водопреносна мрежа и т.н., докато сега регулациите вече обхващат и дигиталните компании, промишлени предприятия, публична администрация и др. В същото време, директивата ще засегне и техните поддоставчици, което означава, че обхватът се разширява сериозно и много фирми ще трябва да въведат поне минимални мерки за гарантиране на киберсигурността", обяснява Ива Ташева. 

Тя добави, че киберсигурността не е някаква самоцел, а е функция и атрибут на бизнеса. В европейските регулации приоритетът е насочен към степента на риск - колкото по-уязвима е една компания и колкото по-голямо влияние има в обществото, толкова по-серизони са и изискванията към нея.  

Форумът "Изкуствен интелект. Дигитализация. Киберсигурност" се проведе с подкрепата на Летище София, ОББ, Булстрад Виена Иншурънс Груп, Paysera, Neo Ventures, AIBEST и Gomba.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !