Микропластмасата е навсякъде. Части от нея са откривани на връх Еверест и в същества, обитаващи най-дълбоките води на океана. Тя е в бутилираната вода, човешката плацента и кърмата.

Тези малки пластмасови частици задушават дивата природа, нарушават екосистемите и заплашват човешкото здраве. Освен това са ужасно трудни за отстраняване.

Но учените в Китай смятат, че са намерили възможно решение: биоразградима гъба, направена от кости на калмари и памук.

Изследователски екип от университета в Ухан използва хитин от кости на калмари и целулоза от памук – две органични съединения, известни с елиминирането на замърсяването от отпадъчните води, за да създаде биоразградима гъба.

Тя е тествана в четири различни водни проби от различни водоеми, като учените откриват, че премахва до 99.9% от микропластмасата. Проучването им е публикувано в Science Advances.

„Планетата е под голяма заплаха от микропластмасите, а водните екосистеми са първите, които страдат“, пишат авторите.

„Дори при различни политики, включително намаляване на пластмасовите продукти, управление на отпадъците и рециклиране, замърсяването с микропластмаса е необратимо и ескалира.“

Проблемът с микропластмасата

Микропластмасите представляват парчета пластмаса с големина под 5 милиметра. Техни източници са всякакви премети – от автомобилни гуми до козметични продукти.

Проучване от 2020 г. изчислява, че на дъното на океана има 14 милиона метрични тона микропластмаса. Учените я наричат „едно от ключовите екологични предизвикателства на това поколение“, като това е международно признат екологичен проблем.

Пластмасата води до постоянно замърсяване, което вреди на дивата природа, на океана и носи рискове за човешкото здраве. Проблемът само ще се влоши в следващите години, прогнозират експертите, на фона на ръста в производството на пластмаса и замърсяването, което тя причинява.

Дори ако предприемем незабавни и координирани мерки в световен мащаб за намаляване на потреблението на пластмаса, приблизително 710 милиона метрични тона от нея пак ще замърсяват околната среда до 2040 г., според данните от друго проучване.

Това прави намирането на решения за премахване на пластмасата, замърсяваща нашите океани, още по-спешно.

Гъбата от калмари

Гъбата, създадена от изследователите от Ухан, успява да абсорбира микропластмаси както чрез физическо прихващане, така и чрез електромагнитно привличане, се казва в проучването.

Откритите по-рано методи за абсорбиране на пластмаси обикновено са скъпи и трудни за производство, което ограничава тяхната мащабируемост.

Миналата година изследователи от китайския град Кингдао разработиха синтетична гъба от нишесте и желатин, предназначена да премахва микропластмаси от водата, въпреки че нейната ефикасност варира в зависимост от водните условия.

Ниската цена и широката наличност както на памук, така и на кости от калмари, означават, че гъбата, създадена в Ухан, „има голям потенциал да бъде използвана при извличането на микропластмаса от сложни водни басейни“, според проучването.

Според Шима Зиаджароми, преподавател в австралийския университет Griffith, който изучава микропластмасите, гъбата от калмари и памук е „обещаваща“ и може да бъде ефективен начин за „почистване на високорисковата и уязвима водна екосистема“.

Авторите на изследването обаче не са се фокусирали върху това дали тя може да премахне микропластмасата, която потъва в утайката, или по-голямата част от микропластмасата в нашите води, казва експертът, който не е участвал в проучването.

Друг „критичен въпрос“ е правилното изхвърляне на гъбите, според Зиаджароми. „Без внимателно управление този процес рискува да прехвърли микропластмасата от една екосистема в друга.“

В крайна сметка, минимизирането на пластмасовото замърсяване е на първо място и трябва да остане „основен приоритет“, заключава ученият.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google