• През лятото на 2026 г. половината от населението на Европа е било изложено на опасни нива на приземен озон – малко познат, но опасен замърсител.
  • Рекордните горещини и мащабните горски пожари са създали условия за достигане на концентрации, които представляват сериозен риск за здравето, особено за хората с астма.

Около половината от населението на Европа е било изложено на опасни нива на малко познат замърсител през лятото на 2026 г., когато континентът беше обхванат от рекордни горещини и мащабни горски пожари.

Става дума за приземния озон – замърсител на въздуха, който може да проникне дълбоко в дихателната система и да попадне в кръвта, достигайки почти всички органи в човешкото тяло. Най-уязвими са хората, страдащи от астма.

Според данни на Службата за мониторинг на атмосферата „Коперник“ към Европейската комисия между юни и август 50% от европейците са били изложени на лошо, много лошо или изключително лошо качество на въздуха по отношение на озона.

Горещините стимулират образуването на озон

Приземният озон се образува в резултат на хиляди химични реакции, които се активират от слънчевата светлина и високите температури.

Така продължителните горещи вълни през лятото са създали условия за повишаване на концентрациите на озон до нива, опасни за човешкото здраве.

„Замърсяването с озон е ярко напомняне колко тясно са свързани атмосферата, климатът, здравето и начинът ни на живот“, коментира Лоранс Руил, директор на Службата за мониторинг на атмосферата „Коперник“ (CAMS).

По думите ѝ замърсяването и промените в климата влияят върху химията на въздуха, който дишаме, здравето на екосистемите и дори способността ни да произвеждаме храна.

Добрата новина е, че усилията на ЕС за ограничаване на други замърсители на въздуха вече дават резултат. Това създава надежда, че при последователни действия могат да бъдат намалени и нивата на приземния озон.

Озонът показва връзката между замърсяването и климатичните промени

Замърсяването на въздуха често е определяно като „невидим убиец“. Според предоставения анализ то е причина за повече от 4 млн. преждевременни смъртни случая годишно в световен мащаб.

Приземният озон не трябва да се бърка с озоновия слой във високите части на атмосферата, който предпазва Земята от ултравиолетовото излъчване.

Той е особено притеснителен заради тясната си връзка с климатичните промени.

„Приземният озон илюстрира тясната връзка между замърсяването на въздуха и климатичните промени – ключово обществено предизвикателство – заради образуването му при високи температури“, се посочва в доклада Atmosphere Watch.

С повишаването на глобалните температури горещите вълни стават по-чести и по-интензивни. А тъй като образуването на озон се стимулира от високите температури, повече горещини означават и потенциално повече озон.

Изкопаемите горива също имат роля

Азотните оксиди участват в химичните реакции, които водят до образуването на озон. Те се отделят основно при изгарянето на изкопаеми горива.

Сред основните източници са промишлеността, използването на разтворители и автомобилният транспорт. Допълнителен фактор са и горските и други пожари, които стават по-екстремни при по-горещи и сухи условия.

Като парников газ озонът е отговорен за приблизително 0.23°C от настоящото затопляне, според посочения в анализа британски Clean Air Fund, който определя приземния озон като „супер замърсител“.

ЕС успява да намали други замърсители

Според Atmosphere Watch качеството на въздуха в Европа се е подобрило значително по отношение на всички основни замърсители, регулирани от европейското законодателство.

През последното десетилетие емисиите на серни и азотни оксиди в ЕС са намалявали средно с около 3-5% годишно.

Най-съществено е намалението в промишлеността и автомобилния транспорт. От 2015 г. промишлените емисии на серни оксиди са спаднали с 59%, а тези на азотни оксиди – с 39%.

При автомобилния транспорт намалението е 40% при азотните оксиди и 34% при фините прахови частици PM2.5.

Сред мерките, които се посочват като успешни за ограничаване на замърсяването, са подобряването на обществения транспорт, въвеждането на зони с ниски или нулеви емисии, преминаването от изкопаеми горива към чиста енергия и ограничаването на консумацията на месо.

При озона обаче ситуацията остава различна.

„Озонът не показва ясна тенденция към намаляване и остава проблем“, се посочва в анализа.

Южна Европа е сред най-засегнатите региони

Правилата на ЕС предвиждат максималната осемчасова средна концентрация на озон да не надхвърля 120 микрограма на кубичен метър повече от 18 дни годишно. Дългосрочната цел е ниво от 100 микрограма на кубичен метър в съответствие с насоките на Световната здравна организация.

Данните за 2026 г. показват, че проблемът е особено силен в южните части на Европа – регионите, в които горещите вълни са били най-интензивни и продължителни.

Екстремното време и безпрецедентните пожари са довели до влошаване на качеството на въздуха не само в пряко засегнатите райони.

„Замърсяването на въздуха не познава граници. Димът от горски пожари, озонът и прахът могат да изминат хиляди километри и да засегнат общности далеч от източника“, коментира Флориан Папенбергер, генерален директор на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.

Като пример е посочена Белгия, където през август 2026 г. страната е преживяла най-тежкия си горски пожар от 100 години. Димът от него е достигнал през Германия чак до Полша.

Милано сред градовете с най-висока експозиция

Проблемът с озона далеч не е ограничен само до Европа.

През първите осем месеца на 2026 г. близо 40% от населението на света е било изложено на изключително високи нива на озон, включително около 60% от населението на Азия.

Около половината от световното население е било изложено на много лошо или изключително лошо качество на въздуха заради концентрациите на озон.

Сред градовете с най-висока експозиция са Милано, Рио де Жанейро, Мексико Сити, Делхи и Кайро.

Само 5% от населението на света е било изложено на „добри“ дългосрочни нива на озон през 2026 г., а 15% – на „приемливи“ нива.

Според анализа климатичните промени вероятно ще продължат да влияят върху концентрациите на озон на всички континенти. В районите, които преживяват повече горещи вълни, нивата на приземния озон могат да се увеличат и частично да неутрализират ефекта от мерките за намаляване на замърсяващите вещества.

Как може да се намалят нивата на озон?

Основната отговорност за ограничаването на приземния озон остава на правителствата. Експертите препоръчват по-добро наблюдение и отчитане на нивата на озон, подобно на практиките при други замърсители на въздуха.

В момента само Хърватия, Франция и Испания са разработили или въвели планове за качеството на въздуха, които са насочени конкретно към озона.

Според Европейската агенция по околна среда държавите и градовете, които постигат най-добри резултати в ограничаването на озона, се фокусират върху по-доброто прогнозиране на концентрациите, както и върху разбирането на механизмите за образуването му и основните му източници.

По-голямата информираност на обществото също може да помогне.

На индивидуално ниво хората могат да допринасят за намаляване на емисиите, като ходят пеша или използват велосипед вместо автомобил. При необходимост от шофиране могат да се ограничат емисиите чрез по-ниска скорост и избягване на рязко спиране и ускоряване.

Използването на бои и почистващи препарати с по-ниско въздействие върху околната среда е друга мярка, която може да допринесе за ограничаване на замърсяването.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google