• Нов доклад на Oxfam разкрива, че най-богатият 0.1% от населението генерира повече въглеродни емисии от най-бедните 3.5 милиарда души.
  • Анализът, публикуван преди конференцията на ООН за климата COP31, показва как свръхбогатите допринасят непропорционално за климатичната криза и същевременно печелят от нейните последици.

Около 8 млн. души от най-богатата част на човечеството генерират повече въглеродни емисии от най-бедната половина на световното население.

Според нов анализ на Oxfam свръхбогатите не само допринасят непропорционално за климатичните промени, но и печелят от последствията им.

Най-богатият 0.1% от световното население — около 8 млн. души —генерира повече въглеродни емисии от най-бедните 3.5 млрд. души взети заедно.

Това показва нов анализ на международната организация Oxfam, публикуван преди конференцията на ООН за климата COP31 в Турция.

Докладът разглежда ролята на свръхбогатите в задълбочаването на климатичните промени. Според организацията тази малка група генерира непропорционално голям дял от емисиите, като същевременно разполага със значително повече възможности да се предпазва от последиците и все по-често да извлича финансови ползи от тях.

Според анализа един човек от най-богатия 0.1% е допринесъл за днешните екстремни горещи вълни почти 400 пъти повече от човек от най-бедните 50% от населението.

Общо тази малка група генерира над три пъти повече въглеродни емисии от цялото население на Субсахарска Африка, наброяващо 1.3 млрд. души.

„Климатичната криза често се представя като общо предизвикателство пред човечеството. Тя обаче не засяга всички по един и същи начин. Хората, които имат най-малък принос за нея, губят домовете, реколтата и все по-често живота си“, коментира изпълнителният директор на Oxfam International Амитаб Бехар.

По думите му свръхбогатите могат да си осигурят защита чрез високотехнологични подземни убежища, частни екипи за гасене на пожари и застраховки, докато същевременно извличат ползи от последствията на замърсяването.

„Това не е трагедия на общата съдба, а последица от крайното неравенство“, заявява Бехар.

Най-богатият 1% е отговорен за 20% от глобалното затопляне от 1990 г. насам

Комбинирайки данни за неравенството във въглеродните емисии със съвременни модели за установяване на причините за климатичните явления, Oxfam достига до няколко основни извода.

Според анализа най-богатият 1% от населението е отговорен за 20% от глобалното затопляне от 1990 г. насам. Приносът на човек от тази група е 100 пъти по-голям от този на човек от най-бедната половина на човечеството.

Емисиите, генерирани само за една година от най-богатия 1%, ще доведат до допълнителни 1.9 млн. смъртни случая, свързани с екстремни горещини.

Според доклада 78% от тези случаи ще бъдат в държави с ниски и по-ниски средни доходи, въпреки че те са отговорни за едва 8% от глобалните емисии.

Oxfam изчислява още, че емисиите на най-богатия 1% ще причинят щети в размер на близо 53 трлн. долара до 2050 г.

Частните самолети са символ на въглеродното неравенство

Частната авиация, използвана предимно от свръхбогатите, е сред най-ясните примери за неравномерното разпределение на въглеродните емисии.

Нов анализ на Oxfam, основан на данни за проследяване на частни самолети, показва, че общо те отделят повече въглеродни емисии за две секунди, отколкото човек от най-бедната половина на човечеството генерира за цяла година.

Това е един от примерите, които организацията използва, за да илюстрира разликата между начина на живот на най-богатите и този на останалата част от населението.

Бедните понасят най-тежките последици от климатичните бедствия

Докато свръхбогатите имат възможност да се предпазват от последиците на климатичните промени, обикновените хора понасят основната тежест от наводненията, пожарите и недостига на храна.

Заможните могат да разчитат на частни застраховки и жилища в по-безопасни и по-хладни райони. За останалите климатичните бедствия често означават разрушени домове и реколта, изчерпани спестявания и загуба на средства за препитание.

Това ги прави още по-уязвими при следващото бедствие и задълбочава неравенството, което първоначално е увеличило риска за тях.

Според прогнозите, цитирани в доклада, до 2050 г. климатичната криза може да принуди до 1 млрд. души — около 10% от световното население — да напуснат местата, в които живеят. По-голямата част от разселените се очаква да бъдат в държавите от Глобалния юг.

Бедствията се превръщат и в доходоносен бизнес

Докладът на Oxfam разглежда и нарастващите финансови възможности, свързани с подготовката за климатични бедствия, възстановяването след тях и реконструкцията на засегнатите райони.

Според прогнозите глобалният пазар за възстановяване след бедствия ще нарасне от 70 млрд. долара до 92 млрд. долара годишно до 2029 г.

Новият индекс на организацията, наречен Destroy & Rebuild Index, идентифицира 217 корпорации, които печелят както от индустрии, допринасящи за климатичните промени, така и от дейности, свързани с подготовката за бедствия, възстановяването и реконструкцията.

Според анализа BlackRock и Vanguard имат инвестиции в 92% от компаниите в индекса. Общата стойност на вложенията им надхвърля 1 трлн. долара.

Oxfam предупреждава и за използването на климатичните бедствия като аргумент за политики, които могат да задълбочат неравенството.

Сред посочените примери са приватизацията на климатичните мерки и обществените услуги, завземането на земя, дерегулацията и данъчните облекчения в полза на най-богатите.

Според организацията това създава порочен кръг на несправедливост. В държавите с по-високо неравенство смъртните случаи вследствие на наводнения са седем пъти повече.

„Свръхбогатите подпалват планетата, а след това карат останалите да плащат за пожарогасителите“, заявява Бехар. По думите му те печелят от замърсяването, от бедствията и от последващото възстановяване.

Какви мерки предлага Oxfam?

В навечерието на COP31 организацията призовава правителствата да предприемат действия за ограничаване на емисиите и намаляване на неравенството.

Сред основните предложения са:

  • По-високи разходи за замърсителите. Oxfam настоява най-богатите да поемат по-голяма финансова отговорност за намаляването на емисиите чрез постоянни данъци върху богатството и доходите, постоянен данък върху компаниите за изкопаеми горива и по-високи данъци върху луксозни стоки с високи емисии, като частните самолети.
  • Повече финансиране за развиващите се държави. Организацията призовава за значително увеличаване на климатичното финансиране за Глобалния юг, като приоритет да бъдат публичните средства под формата на безвъзмездни помощи, а не заеми, които задълбочават дълговата тежест. Според предложението финансирането за адаптация към климатичните промени трябва да бъде утроено до 2035 г.
  • Намаляване на неравенството. Oxfam настоява за значително ограничаване на различията както вътре в отделните държави, така и между тях, включително чрез изграждане на устойчива на климатични промени публична инфраструктура и развитие на обществените услуги.
  • Ограничаване на печалбите от климатични бедствия. Организацията призовава правителствата да ограничат корпоративното влияние върху реакцията при извънредни ситуации, възстановяването след бедствия и хранителните системи по време на кризи.

Според Oxfam справянето с климатичните промени изисква не само намаляване на емисиите, но и промяна в начина, по който се разпределят финансовите ползи и последиците от климатичните бедствия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google