Ако не направите повишаването на самочувствието на детето си „един от основните си приоритети“ като родител, бихте могли да застрашите бъдещите му успехи и щастие, казва треньорът по умствени постижения Синдра Кампхоф.

„Родителите трябва да са по-наясно с кризата на доверието днес и трябва да бъдат наистина целенасочени по отношение на повишаване на увереността на децата си“, казва Кампхоф, основател на института Mentally Strong - компания за ментален коучинг за бизнес лидери и спортисти.

Близо половината от всички работещи от поколението Z в САЩ страдат от недостатъчна увереност, включително негативни самосравнения с околните, казва Кампхоф, цитирайки проучване сред 750 участници в Националното изследване за увереността от 2025 г., на което тя е съавтор.

Други проучвания са имали подобни резултати, включително че под 60% от американските тийнейджъри смятат, че като цяло получават достатъчно емоционална подкрепа, според доклад от 2024 г. на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ.

Подхранването на увереност у децата ви им помага да развият независимостта и устойчивостта, от които ще се нуждаят, за да преодоляват житейските предизвикателства, да се учат от неизбежните неуспехи и да продължават да поемат необходимите рискове – всичко това са ключови черти на щастливите и успешни възрастни, показват изследванията.

„Когато децата са по-уверени, е по-малко вероятно да се съмняват в себе си или да крият мнението си“, казва Кампхоф, която има докторска степен по спортна и физическата психология и е работила като ментален треньор в отбора на Минесота Викингс от НФЛ и в олимпийския отбор по лека атлетика на САЩ.

„Вие ги поставяте на пътя към успехите, когато действате целенасочено за подобряване на увереността“.

Работата по изграждането на дълготрайна увереност у децата ви започва в ранното им детство и може да продължи до зряла възраст, казва Кампхоф. А острата критика от страна на родителите често формира основата на негативния вътрешен критик на човек в продължение на години, показват изследвания.

Тя препоръчва две специфични стратегии, които родителите трябва да възприемат, за да помогнат за изграждането на увереност у детето си, независимо от възрастта му.

1. Помогнете на детето си да разпознае и регулира своя „вътрешен критик“

По-голямата част от служителите в САЩ се борят с остър вътрешен критик, казва Кампхоф - негативен вътрешен глас, който може да се съмнява в решенията, които вземате, потенциално задушавайки вашата производителност или мотивация.

„Този ​​глас започва, когато сте наистина млади“, казва Кампхоф. Това е еволюционен механизъм, който издига предполагаемите проблеми на преден план във вашето съзнание, за да могат да бъдат решени директно, но когато всъщност не сте в опасност, тази постоянна самокритика може да причини прекомерен стрес, показват изследванията.

„Родителите трябва да „научат децата как да забелязват негативния си вътрешен диалог и да го заменят с истината“, препоръчва Кампхоф. Тя използва инструмент, който нарича „Измервател на истината“ – серия от три бързи въпроса:

  • Това вярно ли е?
  • Тази мисъл служи ли ти по някакъв начин?
  • Каква по-овластяваща мисъл би могъл/могла да избереш в момента?

Линията на самокритика е ефективна, защото най-грубите ни вътрешни разговори често са неверни – или изкривена версия на истината – и тревогата за тях няма да ви е от полза, казва тя. Пренасочването на фокуса на детето ви към нещо по-точно и продуктивно би трябвало да му помогне да се измъкне от порочен кръг.

Можете да използвате тези три въпроса и за себе си – особено защото родителите като цяло трябва да се опитват да моделират позитивно поведение за децата си, казва Кампхоф.

„Като родители можете да научите децата си как да управляват този вътрешен глас и да бъдете добър пример за подражание“.

2. „Нормализиране на провала“

Децата обикновено губят известна доза увереност след неуспехи или негативни взаимодействия, като социално отхвърляне от връстник или трудности при усвояването на ново умение, казва Кампхоф.

„Повечето хора, когато се провалят, наистина се самообвиняват“, казва тя. Да научим децата, че „няма такова нещо като провал“, защото всеки неуспех е възможност да научим нещо ново и да подобрим уменията или подхода си, може да бъде „наистина мощен“ инструмент, който да възприемат.

Като ментален треньор на професионални спортисти, Камфхоф редовно преподава концепцията за продължаване напред след минали неуспехи, казва тя. В тези случаи тя се обръща към друг триетапен инструмент, който нарича „Учене-Изгаряне-Връщане“, за да помогне на хората да продължат напред след неуспехите, вместо да се зациклят на тях.

Първата стъпка изисква да се определят поуките, които да се извлекат от конкретна грешка или неуспех, за да се избегне повторението им в бъдеще. Родителите могат да попитат детето си: „Какво би направил различно следващия път?“ и да му напомнят, че „ти не си грешката“, казва Кампхоф: Всеки неуспех е временен неуспех, а не нещо, което трябва да определя детето завинаги.

Втората стъпка е да се продължи напред след грешката. Камфхоф препоръчва да научите детето си на лесно повтаряема фраза или действие, като например физически „да се отърси“, за да сигнализира, че е време да остави това негативно преживяване в миналото.

В третата стъпка родителите учат децата да се „връщат“ към по-позитивно мислене, като използват „уверен вътрешен диалог и език на тялото“, като например да им напомнят за силните им страни и как поуките от неуспехите им могат да им помогнат да растат в бъдеще, казва тя.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !