Преди няколко години песента Heart on My Sleeve, която имитираше гласовете на Drake и The Weeknd, предизвика паника в музикалната индустрия. Днес подобни случаи вече не са изключение, а ежедневие.

Борал Шен, изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП) каза, че според данни на Deezer всеки ден в платформите се качват около 75 000 изцяло генерирани от изкуствен интелект песни, а близо половината от цялата нова музика, публикувана онлайн, вече е създадена без човешко участие.

На пръв поглед това изглежда като поредната технологична революция. Зад цифрите обаче стои много по-сериозен въпрос – кой ще печели от музиката в ерата на изкуствения интелект и дали артистите ще успеят да спечелят битката с AI, за да го накарат д аработи в тяхна полза, а не да "краде" от приходите им. 

„Трябва да разграничим две напълно различни неща“, казва Борал Шен „Едното е артистите да използват AI като инструмент – както използват софтуер за звукозапис или мастериране. Другото е напълно автоматично генерирана музика без никакъв човешки творчески принос.“

Именно вторият сценарий се превръща в най-голямото предизвикателство за индустрията.

AI вече не е бъдеще, а икономически риск

Големият проблем не е, че изкуственият интелект композира музика. Проблемът е, че той може да създава практически неограничено количество съдържание.

Това отвори вратата за нов тип измами. През последните месеци американските власти разкриха схема, при която група измамници генерират стотици хиляди AI песни, качват ги в стрийминг платформите и ги слушат чрез мрежа от автоматизирани профили. Според разследването схемата е донесла около 12 млн. долара, които иначе биха били разпределени между реални музиканти, автори и продуценти.

Причината е проста – стрийминг платформите разпределят приходите си според броя слушания. Когато част от тях са изкуствено генерирани, реалните артисти губят приходи.

Затова все повече платформи инвестират в технологии, които разпознават AI съдържание и ограничават неговото разпространение.

Европа опитва да постави правила

Докато технологиите се развиват с безпрецедентна скорост, регулациите изостават.

Според Борал Шен най-големият въпрос дори не е кой създава музиката, а върху какви данни са обучени моделите.

„Никой няма право да използва чужда музика без разрешение. А практически всички AI модели са обучени именно върху огромни каталози със защитено съдържание.“

След това идва и следващият въпрос – ако потребител създаде песен чрез AI, кой трябва да получи възнаграждението? Авторът на промпта? Компанията, разработила модела? Или музикантите, върху чиито произведения той е обучаван?

Именно тук Европа е една крачка пред останалия свят със Закона за изкуствения интелект, макар че реалното му прилагане тепърва започва.

Докато AI залива интернет, музикалният бизнес расте

Парадоксално, въпреки страховете около AI, световната музикална индустрия продължава да отчита силен растеж.

България не прави изключение.

Според последния Global Music Report приходите от записана музика за 2025 година у нас достигат 21.7 млн. долара, а пазарът расте с 13.2%, което е по-бързо от средното за света.

Най-сериозният двигател са платените абонаменти за Spotify, YouTube Music, Apple Music и Deezer.

„Все повече българи плащат за музика. Това показва, че хората започват да оценяват интелектуалния труд и авторските права“, казва Шен.

Приходите от платен стрийминг нарастват с около 22% за година и вече формират приблизително 40% от пазара на записана музика в България.

Неочакваният победител – винилът

Още по-изненадваща е друга тенденция.

Вместо физическите носители окончателно да изчезнат, продажбите на винилови плочи продължават да растат. В България увеличението надхвърля 25%, а в световен мащаб това е единадесетата поредна година на ръст.

Търсенето на CD и касетки също бележи ръстове. 

"Дори се завръща ново производство на касетки."

Причината не е само носталгията.

Според наблюденията на Борал Шен поколението Gen Z, израснало изцяло със Spotify и YouTube, започва да търси физическо притежание на музика именно защото никога не е имало такова. За тях плочата се превръща не просто в носител, а в колекционерски предмет.

"Носталгията се превръща в една от най-силните тенденции в музикалната индустрия. И тя не се ограничава само до завръщането на виниловите плочи. Показателен пример е TikTok, където най-използваната песен през миналата година е хит от 70-те години."

Според данни на Luminate, музиката от 90-те години е най-слушаната през 2026 г. - 64% от анкетираните я посочват като любимо десетилетие, следвана от 80-те (58%) и 2000-те (57%).

Проучването обяснява тази тенденция с няколко фактора: музикалните вкусове на милениълите, израснали с тази музика, които предават предпочитанията си на своите деца; ролята на TikTok в преоткриването на стари песни, както и хитовите филми и сериали, които продължават да дават втори живот на песни от миналите десетилетия.

Българската музика вече има глобален шанс

Другата голяма промяна идва от стрийминга. Успехът на български артисти вече не зависи единствено от местния пазар. Един хит може да достигне милиони слушатели по света само за няколко дни.

Според Борал Шен международният успех на DARA след Евровизия вече се отразява не само на собствените ѝ стрийминг показатели, но и на интереса към други български поп изпълнители, чиито месечни слушатели също нарастват. Голяма част от тях се предлагат от алгоритъма, на хората, които вече са слушали BANGARANGA. 

Това показва, че алгоритмите могат да работят и в полза на малки музикални пазари като българския.

Кой притежава музиката? Скритият конфликт зад авторските права

„Една песен всъщност има две отделни части – произведението и звукозаписа“, обяснява Борал Шен. „В произведението участват композиторите, текстописците, аранжорите и музикалните издатели. В звукозаписа – изпълнителите и продуцентите.“

Всяка от тези групи получава възнаграждение, когато музиката се използва – независимо дали звучи в стрийминг платформа, по радиото, телевизията, в хотел, ресторант или търговски обект. Същото важи и за концертите на живо – когато даден изпълнител излезе на сцена, авторите на песните също получават дължимите си възнаграждения чрез организациите за колективно управление на права.

Именно заради разделението между авторски и сродни права в България действат две отделни организации. "Музикаутор" управлява правата на композитори, текстописци, аранжори и музикални издатели, докато "Профон" представлява артистите-изпълнители и звукозаписните продуценти.

На теория системата е ясна – всеки, който използва музика с търговска цел, плаща, а събраните средства се разпределят между правоносителите.

На практика обаче не липсват проблеми.

„Има случаи, в които организаторите на концерти или дори общини не заплащат дължимите възнаграждения за използваната музика. Това продължава да бъде сериозен проблем за индустрията“, казва Шен.

Още по-сложен става въпросът, когато в създаването на музика участва изкуствен интелект.

„Границата е много тънка“, признава той. „Едно е AI да бъде инструмент в ръцете на музиканта – както софтуер за обработка на звук или виртуален оркестър. Съвсем друго е изкуственият интелект да създаде произведението сам.“

Именно тази граница все още не е ясно дефинирана от законодателството. Според Шен музикалната индустрия приема, че AI ще бъде неизменна част от бъдещето на сектора, но нерешените въпроси остават много – от начина, по който моделите се обучават върху съществуваща музика, до това кой трябва да получава възнаграждение за произведения, създадени с тяхна помощ.

Следващата битка няма да бъде между хора и машини

Истинският въпрос не е дали AI ще прави музика. Той вече го прави.

По-важният въпрос е как индустрията ще гарантира, че авторите ще продължат да бъдат възнаграждавани, когато една песен може да бъде създадена за секунди, а милиони подобни произведения да заливат платформите всеки ден.

Защото ако през последните две десетилетия битката беше срещу пиратството, през следващите тя вероятно ще бъде срещу свръхпредлагането на музика, създадена не от хора, а от алгоритми.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !