• Грижата за мозъка често остава на заден план, докато не се появи проблем.
  • Много от факторите, които влияят върху когнитивното ни здраве обаче, зависят от ежедневните ни навици – от храната и съня до начина, по който общуваме и се справяме със стреса.

Повечето хора обръщат внимание на това как изглеждат с напредването на възрастта. Много по-рядко обаче се замислят как да запазят мозъка си в добра форма.

Генетиката има значение, но не определя всичко. Част от факторите, които влияят върху когнитивното здраве, са свързани с начина ни на живот и са под наш контрол.

Според д-р Ранди Д'Амико, директор на програма по неврохирургия в болница Lenox Hill на Northwell, всеки ежедневен навик постепенно влияе върху здравето на мозъка.

Ето седем навика, които могат да го натоварват, без да го осъзнаваме.

1. Прекалено многото седене

Мозъкът не обича заседналия начин на живот.

Липсата на физическа активност може да навреди на състоянието на кръвоносните съдове, което от своя страна се отразява и на мозъка.

Не е необходимо човек да бъде професионален спортист. Важното е да се движи.

Според препоръките, цитирани от Д'Амико, възрастните трябва да се стремят към 150 минути умерена физическа активност или 75 минути интензивно натоварване седмично.

„Мозъкът очаква тялото ви да се движи“, посочва специалистът.

2. Недостатъчно или некачествено спане

Недостигът на сън не води само до умора на следващия ден.

Редовното недоспиване или лошото качество на съня могат да повлияят върху вниманието, паметта и настроението. Същевременно могат да се отразят и на метаболитното и съдовото здраве.

Препоръката е възрастните да спят поне седем часа на нощ, макар че необходимото количество сън е индивидуално.

По-важно е режимът да бъде постоянен.

Причината е, че мозъкът не „изключва“, когато заспим. Именно по време на сън той извършва важни процеси, свързани с ученето, образуването на спомени и поддържането на мозъчното здраве.

3. Конумацията на прекалено много ултрапреработени храни

Проблемът не се свежда до една конкретна храна, а до цялостния хранителен модел.

Диета, богата на рафинирани и ултрапреработени продукти и бедна на зеленчуци, плодове, бобови растения, пълнозърнести храни, полезни мазнини и качествени източници на протеин, може да повлияе на теглото, холестерола, кръвната захар и кръвното налягане.

Всички тези фактори имат значение и за мозъка.

Според Д'Амико здравето на кръвоносните съдове и когнитивното здраве са тясно свързани.

Накратко, това, което е добро за артериите, е добро и за мозъка.

4. Пренебрегване на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар

Високото кръвно налягане, високият холестерол и диабетът могат да увредят кръвоносните съдове, включително тези, които доставят кислород и важни хранителни вещества до мозъка.

Проблемът е, че тези състояния често се развиват без очевидни симптоми.

Човек може да се чувства напълно добре, докато процесите постепенно напредват в продължение на години.

Затова следенето на тези показатели е важна част от грижата за мозъка.

5. Постоянно разсейване

Смартфони, известия, социални мрежи и непрекъснатият поток от съдържание превръщат разсейването в постоянна част от ежедневието.

Това не означава просто, че човек се затруднява да се концентрира. Постоянната стимулация може да пречи и на съня, като същевременно измества заниманията, които изискват продължително внимание и натоварват ума.

Д'Амико признава, че самият той изпитва затруднения да се откъсне от този модел.

Един от начините му да възстанови способността си за концентрация е четенето. Вечер той изключва всичко и просто чете, без други стимули около себе си.

Според него хората трябва отново да се научат да понасят скуката.

Не е необходимо всяка свободна секунда да бъде запълнена със съдържание, известия или развлечения.

6. Свиване на социалния живот

Хората са социални същества, но прекарването на все повече време пред екрани може да намали реалните взаимодействия лице в лице.

Социалната изолация е идентифицирана като фактор, който може да бъде променен и който е свързан с когнитивния спад и деменцията.

Причините за тази връзка не са напълно изяснени, но общуването с други хора ангажира множество мозъчни функции – внимание, език, памет, емоционална обработка и способността да реагираме на отсрещния човек.

Броят на последователите в социалните мрежи не може да замени това взаимодействие.

Мозъкът е развит така, че да общува с други хора и да участва в реален двустранен обмен.

7. Използване на вещества за контрол на емоциите

Ако човек смята, че има нужда от никотин, за да се концентрира, или от алкохол, за да се отпусне или да заспи, това е навик, който си струва да бъде преосмислен.

Тютюневият дим вреди на съдовото и мозъчното здраве, докато по-високата консумация на алкохол е свързана с неврологични и когнитивни увреждания.

Проблемът не е само в самото вещество. Когато то се превърне в автоматична реакция при стрес, умора, скука или проблеми със съня, зависимостта постепенно се вгражда в ежедневието.

Целта е да се изградят други начини за справяне с тези състояния, без те да изискват употребата на дадено вещество.

Мозъкът се влияе от ежедневните избори

Генетиката има своята роля, но начинът, по който живеем днес, също оформя здравето на мозъка в бъдеще.

Повече движение, достатъчно сън, балансирано хранене, контрол на ключови здравни показатели, по-малко разсейване, реални социални контакти и отказ от употребата на вещества като средство за справяне с ежедневните състояния са сред навиците, върху които човек може да влияе.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google