Животът на тенисистите извън Топ 100 далеч не е толкова бляскав

Победителите от тенис турнира Уимбълдън при мъжете и жените тази година ще си тръгнат с по 3 милиона паунда (4 млн. долара).

Но надолу по йерархията, за играчите извън топ 100 в ранглистата, дори самото “излизане на нулата” всяка седмица може да бъде предизвикателство.

Японският тенисист Таро Даниел се движи около границата от 150-о място в световната ранглиста и е преживял редица върхове и падения от живота в тенистура през последното десетилетие.

През 2022 г. той постигна най-забележителната победа в кариерата си, побеждавайки Анди Мъри, за да стигне до третия кръг на Откритото първенство на Австралия, когато спечели близо 150 000 долара за една седмица работа. Но той също така е имал периоди, в които е свивал разходите и е пестял.

Подобно на много играчи на неговото ниво, Даниел е прекарал години в споделяне на хотелски стаи, губейки пари всяка седмица и пропускайки (сравнително скъпите) питателни ястия, от които спортистите се нуждаят.

„Когато бях по-млад, дори не си поръчвах авокадо в Chipotle, защото струва с около три долара повече. Когато се опитват да пестят твърде много, това се отразява негативно на играта на хората“, казва той пред FT.

Даниел заработва 180 000 долара от наградни фондове през първите шест месеца от годината, но казва, че тези средства може да бъдат стопени бързо от разходите.

“Тази цифра, която виждате, е супер нереална. Първо, печелите всичките тези пари в чужди държави и те си удържат съответните данъци. След това, турнирите покриват разходите за хотелската ви стая, но не и за стаята на вашия треньор. Месечното извлечение по кредитната ми карта е на стойност най-малко 20 000 долара само за оперативни разходи, като хотели, храна, полети и това не включва заплатите, които плащам на моя екип. Като тенис играч вие сте като малка компания, но с разликата, че всичките ви служители пътуват постоянно.”

Заплатата на пътуващ треньор на сегашното ниво на Даниел е поне 50 000 долара, казва той, плюс обикновено 10% от наградните фондове под формата на комисиона. „Така че базовите ви разходи са 100 000 долара на сезон и то не за супер опитен треньор“, казва той.

„Когато започнах преди десет години, много играчи пътуваха сами, защото стандартите не бяха толкова високи. Сега много рядко някой пътува сам на турнир от Големия шлем, например. Всеки има треньор. Вероятно са точно на линията между печалбата и загубата. Дори и на турнир от Големия шлем не е задължително да печелите пари.“

Що се отнася до придвижването до и от турнири, Даниел казва, че „се страхува да брои“ колко харчи за пътуване.

Той не е сам. Тенисистът Дъстин Браун е известен с това, че в продължение на три сезона в началото на кариерата си е пътувал и е спал в кемпер.

В преследване на $1 млн.: Големите в тениса се обръщат към нов спорт

Графиците на играчите могат да се променят бързо в зависимост от резултатите им, така че те често резервират полети в последния момент, когато цените се покачват рязко. „Да кажем, че пътувате от Индиън Уелс до Откритото първенство на Маями“, казва Даниел.

„Този полет ще струва поне 500 долара, а повечето играчи ще вземат със себе си още двама души, като треньор и физиотерапевт. Те също така ще платят за допълнителен багаж, като ракети и екипировка. Разходите ще бъдат около 2000 долара за едно вътрешно пътуване. В едната посока.“

Даниел е третата ракета на Япония при мъжете, като най-високото му класиране в световната ранклиста е 58-мо място. Признанието, което получи от големите си победи над Мъри и Новак Джокович, обаче е това, което му помага да допълни приходите си със спонсорски договори, а не напредъкът му в турнирите Чалънджър.

Обстоятелствата обаче могат да се променят. Даниел е играл на кортове с 10 000 души публика в Мелбърн, но разговаря с Financial Times от малък турнир Чалънджър в Перуджа, Италия. Там той печели 3000 евро за достигането си до осминафиналите.

От позицията на своите 32 години той е изградил достатъчно голяма финансова стабилност, за да не се тревожи за седмица с лоши резултати. Младите играчи извън топ 100 обаче може никога да не спечелят достатъчно, за да получат това спокойствие, а наградният фонд е много по-нисък на много турнири от женския тур.

Асоциацията на професионалните тенисисти предприе съдебни действия срещу ръководните органи на тениса по-рано тази година, а наградният фонд беше една от основните им грижи.

Даниел казва, че споделянето на по-голяма част от общия награден фонд с играчи с по-ниски позиции в ранглистата би помогнало.

„Турнирите от Големия шлем генерират между 350 и 500 млн. долара годишно. Мисля, че решението би било всеки играч до 300-то или 400-то място в ранглистата да получава 100 000 долара възнаграждение, разделено на турнирите от Големия шлем и ATP или WTA. Това би представлявало по 8 млн. долара от всяка организация, което не е неразумно.“

ATP стартира своята програма за финансова сигурност Baseline през 2024 г. Тя гарантира минимални годишни доходи от 300 000 долара за играчи в топ 100, 200 000 долара за играчи от 101 до 175-място и 100 000 долара за играчи между 176-0 и 250-о място. През първата си година по програмата бяха изплатени 1.3 милиона долара на 26 играчи.

“Към днешна дата програмата Baseline се финансира основно от ATP,” според говорител от тура. „С по-широка подкрепа от цялата тенис екосистема, в това число и турнирите от Големия шлем, има ясна възможност за повишаване на тези прагове.“

Даниел казва, че има твърде голяма разлика между това, което печелят най-добрите играчи, и това, което печелят техните по-ниско класирани съперници.

Играчите с по-висок ранг „имат допълнително ниво на подкрепа“, казва той, което им позволява да се възстановят от един мач и да се подготвят за следващия по-бързо.