Хлябът, който неразделно съпътства всяко испанско хранене, изчезва от трапезите с тревожна скорост.

Цифрите са стряскащи. В началото на 60-те години на миналия век всеки испанец е консумирал 134 килограма хляб годишно; днес това количество е спаднало до 28 килограма годишно - понижение от 80%, което отразява много повече от обикновена промяна в начина на хранене.

Трансформацията е преди всичко поколенческа и културна.

Хосе Мария Фернандес, генерален секретар на Испанската конфедерация на пекарните, обяснява, че има коренно различен подход между младите и старите:

„Моето поколение не знае как да яде без хляб, поколението на моите деца и внуци знае как да яде без хляб“.

Младите хора са заменили тази традиционна храна с други източници на въглехидрати, като пици или паста, и свързват хляба директно с наднорменото тегло и хранителните непоносимости.

Това отклонение от средиземноморския хранителен модел е прогресивно, но безмилостно. През последното десетилетие търсенето е спаднало с повече от 20% - от 34.9 килограма на глава от населението през 2015 г. до 27.82 килограма през 2025 г.

Ежедневното пазаруване на хляб, което някога бе ритуал, става все по-рядко срещано.

Митове за храненето и индустриализация, убиваща качеството

Един от най-влиятелните фактори за този упадък е погрешното възприемане на хранителните му свойства.

„Хлябът е демонизиран от погрешната мантра, че от него се дебелее“, казва Силвия Мартин от Асоциацията на хлебните индустрии. Това схващане е станало толкова широко разпространено, че 29.2% от испанците се хранят без хляб, докато 24% не го смятат за част от балансираната диета.

Хранителната реалност е различна: съдържанието на мазнини в хляба е ниско, но секторът се опитва да развенчае този мит от десетилетия без особен успех.

Освен това много хора, които нямат непоносимост към глутен, погрешно са спрели да консумират глутенови продукти, което допълнително допринася за упадъка.

Кризата засегна силно традиционния сектор. Четири от десет пекарни в Испания са затворили от началото на века, превръщайки се в жертва на намаляващото потребление и проблемите с подмяната на поколенията.

Хлябът е поскъпнал с 30% за едно десетилетие и сега се продава главно в супермаркети и бензиностанции, където преобладава индустриалното производство.

От занаятчийската пекарна 3Letras Pan заявиха по телевизия RTVE, че „това, което се случи, е продукт на индустриално ниво с много кратка ферментация, много мая и много, много плоски вкусове“.

Този порочен кръг е ясен: индустриализацията генерира по-лошо качество, което, от своя страна, намалява потреблението, което насърчава още по-голяма индустриализация.

Има ли бъдеще испанският хляб?

Въпреки мрачните перспективи, има нарастваща ниша от осъзнати потребители, които избират качествен, пълнозърнест или квасен хляб. Тези, които продължават да консумират хляб, го правят по-често и с по-добри критерии, което показва поляризация на пазара.

Секторът е ангажиран с качеството като средство за възстановяване. Както казва Ескарпа, „ако истинският хляб се произвеждаше на всички места, където се произвежда хляб, потреблението на този продукт би се увеличило значително“.

Предизвикателството се състои във възстановяването на културата на добрия хляб в общество, което радикално е променило отношението си към традиционната храна.

Спадът в потреблението на хляб в Испания е, накратко, отражение на дълбока социална трансформация:

  • промени в хранителните навици,
  • неотшумяващи хранителни митове,
  • нови начини на живот, 
  • загуба на традиционна гастрономическа култура в контекста на модернизацията.

Хлябът не само изчезва от трапезите. С него си отива и начинът на разбиране за храната и съвместното съществуване, който е определял Испания в продължение на векове.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !