• Според анализ на Българската стопанска камара твърденията, че България е „залята“ от чуждестранни работници, които подбиват заплащането и заемат местата на българите, не се потвърждават от официалните данни.
  • Броят на издадените разрешителни не отговаря на реално започналите работа, като над половината са за сезонна заетост.
  • Процесът по наемане е скъп и сложен, а заплатите в страната продължават да растат, посочват от камарата.

У нас все по-често се обсъжда трудовата миграция, като се твърди, че десетки хиляди чужденци идват в България всяка година, за да вземат работните места на българите, да задържат ръста на заплатите и да позволят на компаниите да разчитат на евтин труд.

Тези твърдения обаче не намират потвърждение в официалните данни, се посочва в анализ на Българската стопанска камара (БСК).

Разрешителното за работа не означава реален работник

През 2025 г. Агенцията по заетостта (АЗ) е издала 49 179 разрешения, становища и регистрации за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави. Това число обаче не е равнозначно на 49 179 души, които са пристигнали и са останали на работа в страната през цялата година.

От БСК обръщат внимание, че Агенцията по заетостта администрира процедурите, но не разполага с пълна информация колко от одобрените кандидати впоследствие получават виза, влизат в страната и реално започват работа.

Ключов детайл е, че 27 943 от процедурите (56.8%) са свързани със сезонна или друга краткосрочна заетост. Това означава, че тези работници са наети за ограничен период, например в туризма или селското стопанство, след което трябва да напуснат страната.

Поради тази причина данните за издадените разрешителни от няколко поредни години не могат да се събират механично, за да се представи постоянно растящ брой чуждестранни работници.

dbr.bg-image

Разминавания в данните на институциите

Допълнителна гледна точка дават данните от Главна инспекция по труда (ГИТ), която събира уведомления от работодателите, след като чуждестранният работник действително е започнал работа. Разликата в методологията обяснява защо числата на двете институции не съвпадат:

  • Агенцията по заетостта отчита административните процедури за предоставяне на достъп до пазара на труда.
  • Главна инспекция по труда отчита реално започналите работа лица, за които е подадено уведомление.

Причините част от одобрените кандидати така и да не достигнат до българския пазар на труда са разнообразни:

  • Отказ или забавяне при издаването на виза;
  • Липса на свободни дати в консулствата;
  • Промяна в плановете на самия работник;
  • Затруднения с осигуряването на необходимите документи и средства.

Практиката на големи работодатели показва, че понякога до една трета от лицата с приключила процедура не пристигат в България.

Какъв е реалният дял на чуждестранните работници?

Към края на декември 2025 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България са 2 342 999. Дори ако приемем, че всички 49 179 процедури са довели до реална заетост, те биха съставлявали едва 2.1% от този брой.

Това съотношение обаче е завишено, тъй като сравнява натрупани за цяла година процедури (много от които временни) с броя на наетите към един конкретен момент.

Според БСК публичните данни все още не позволяват да се установи точният брой на гражданите от трети държави, които реално работят в България. Затова е необходима единна информационна система, която да свързва целия процес – от разрешението до прекратяването на заетостта.

Подбиват ли заплатите и заемат ли български работни места?

Анализът на БСК не намира потвърждение и на тезата, че чуждестранните работници задържат ръста на заплатите. През 2025 г. средната брутна заплата в страната нараства номинално с 12% спрямо 2024 г., достигайки 2 603 лв.

В частния сектор увеличението е 11.7%. Ръст се отчита във всички основни сектори, към които е насочена трудовата миграция.

Между 2019 г. и 2024 г. средната месечна заплата в страната нараства с 97.9% (от 587.5 евро на 1 162.4 евро), докато в хотелиерството ръстът е 69.8% (от 596 евро на 1 012.4 евро).

Няма и официална статистика, която да доказва, че български работници се освобождават, за да бъдат заменени от чужденци. Основната причина предприятията да прибягват до внос на кадри е невъзможността да намерят необходимите кандидати в България.

dbr.bg-image

Колко "евтин" е вносът на работна ръка?

Наемането на сезонен работник от трета държава е многоетапен, скъп и продължителен процес. Той включва административни процедури, събиране на документи от чужбина, кандидатстване за виза, пътуване и последващи регистрации в дирекция „Миграция“.

Според информация от практиката на предприятията, преките разходи за един работник в някои случаи могат да надхвърлят 1400 евро.

В тази сума не са включени разходите за настаняване, самото трудово възнаграждение и осигурителните вноски. Работодателят трудно би избрал този по-сложен и скъп път, ако разполага с подходящ местен кандидат, посочват от БСК.

Решението: Не страх, а по-добър контрол

В заключение, анализът на Българската стопанска камара подчертава, че трудовата миграция не е панацея, но не е и причината за всички проблеми на пазара на труда.

Вместо страхове, отговорът е в по-добрия контрол: ясни правила, ефективни проверки и единна уеб-базирана система, която да проследява целия процес. Така държавата ще разполага с надеждни данни, а процедурите ще станат по-прозрачни и координирани.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !