• С нарастването на вятърната енергетика в Европа възниква въпросът какво се случва с изведените от експлоатация турбини.
  • Шведската компания Vattenfall показва иновативни решения, превръщайки трудните за рециклиране перки в строителни материали, жилища и дори ски.

Европа е на път да отбележи рекордна година за вятърната енергетика. През първата половина на 2026 г. на континента са инсталирани 8.8 GW нови мощности – с 30% повече спрямо същия период на миналата година.

Според WindEurope това количество електроенергия е достатъчно за захранването на около 7 милиона европейски домакинства и замества внос на изкопаеми горива, еквивалентен на 25 танкера за втечнен природен газ годишно.

Но всяка нова турбина в крайна сметка означава и една изведена от експлоатация. А производителите все още търсят най-добрите начини да гарантират, че материалите от старите съоръжения няма да се превърнат в отпадък.

До 90% от турбината може да се рециклира

До 90% от масата на една вятърна турбина е съставена от лесно рециклируеми материали като стомана, мед, алуминий и бетон.

При перките обаче ситуацията е по-сложна. Те са направени основно от композитни материали, чието рециклиране е по-трудно.

„Разделянето на композитните материали от смолата изисква специализирани процеси, често включващи високи температури или други енергоемки методи“, обяснява Ева Юлиус-Филип, директор „Околна среда и устойчивост“ в бизнеса с вятърни турбини на Vattenfall.

По думите ѝ в някои случаи тези процеси могат да повлияят на качеството и стойността на възстановените материали, което прави рециклирането в голям мащаб по-трудно.

След като през 2021 г. Швеция въвежда забрана за депониране на перки, капаци на гондоли и носови конуси, компанията Vattenfall започва да търси по-креативни алтернативи.

От перки до сгради

От земята е трудно да се оцени колко големи са всъщност вятърните турбини. Именно за да покаже възможностите за повторна употреба, Vattenfall си партнира с дизайнерското студио Superuse.

Двете компании превръщат капак на гондола от изведена от експлоатация вятърна турбина в компактно жилищно пространство.

Vttenfall
Vttenfall

С ширина 4 метра, дължина 10 метра и височина 3 метра конструкцията някога е била разположена върху вятърна кула в Австрия. Днес тя представлява миникъща с кухня, баня и жилищно пространство, оборудвана с термопомпа, соларни панели и соларен бойлер.

Проектът е представен по време на Dutch Design Week през 2024 г. като част от инициатива, изследваща как материалите могат да бъдат използвани повторно с възможно най-малко енергия и емисии при обработката.

Перките също намират нови приложения като строителни материали. След извеждането от експлоатация на вятърния парк Nørre Økse Sø в Дания през 2023 г. неговите 57 перки получават нов живот като фасада на многоетажен паркинг в шведския град Лунд.

Vattenfall
Vattenfall

Това отваря възможност за множество нестандартни приложения на старите перки – от рамки за соларни панели до алпийски ски.

„Проекти като Tiny House, строителните проекти с перки и рециклираните ски все още не са решение в големи мащаби. Те обаче имат за цел да ни помогнат да натрупаме опит, да разработим нови приложения и да стимулираме пазара за кръгови решения“, казва Юлиус-Филип.

Според нея, когато е безопасно, удължаването на експлоатационния живот на съществуващите компоненти чрез повторна употреба и обновяване е предпочитаният вариант.

Рециклирането на перките е многопластово предизвикателство

Перките на вятърните турбини могат да бъдат дълги между 50 и 100 метра и са проектирани да се въртят при тежки метеорологични условия до 25 години.

Именно материалите, които им осигуряват тази издръжливост, ги правят трудни за рециклиране. В структурата им са комбинирани стъклени и карбонови влакна, епоксидна смола, балсово дърво, метали и различни пълнители, пресовани на слоеве.

Vattenfall си е поставила за цел да постигне 100% кръговост при тези композитни материали до 2030 г. Компанията работи върху нови начини за повторна употреба, преобразяване, обновяване и рециклиране на перките.

Когато композитните материали не могат да бъдат рециклирани с висока добавена стойност, те могат да бъдат обработвани чрез оползотворяване на енергията и/или съвместна преработка в циментовото производство.

В момента Vattenfall използва механични процеси, чрез които материалът от перките се превръща в композитни люспи или пълнители за нови продукти. Прилага се и пиролиза – термичен процес на рециклиране, при който се възстановяват влакна и други вторични материали.

Предизвикателството обаче не е само технологично.

„Изведените от експлоатация перки не стават достъпни в постоянен и предвидим поток, което затруднява икономическото мащабиране на решенията за рециклиране“, посочва Юлиус-Филип.

Повече перки ще излизат от експлоатация

През следващите години първото поколение големи европейски вятърни паркове ще достигне края на експлоатационния си живот. Това означава, че все повече перки ще бъдат изведени от употреба.

Според Юлиус-Филип това увеличава нуждата от решения, които са мащабируеми, икономически ефективни и изискват малко енергия.

На ниво Европейски съюз все още няма забрана за депонирането на изведени от експлоатация перки. Собствени задължителни национални забрани имат само Австрия, Финландия, Германия и Нидерландия.

WindEurope настоява Европейската комисия да направи подобна забрана задължителна за всички държави членки.

„Това, от което се нуждаем сега, е регулаторна рамка, която позволява на кръговите вериги за създаване на стойност и вторичните суровини да се развиват в мащаб“, казва Юлиус-Филип.

Тя се надява, че Законът за кръговата икономика на Европейската комисия, който се очаква да бъде предложен по-късно тази година, ще помогне за създаването на такава рамка.

Турбини, проектирани за рециклиране

Все повече производители започват да отчитат края на жизнения цикъл още при проектирането на перките.

Един от примерите са RecyclableBlades на Siemens Gamesa, използвани във вятърния парк на Vattenfall Hollandse Kust Zuid (HKZ) в Нидерландия.

Тези перки използват вид смола, която се разтваря в нискотемпературен, леко кисел разтвор. Така смолата се отделя от останалите материали в перката – стъклени и карбонови влакна, пластмаса, дърво и метал – без съществено да се променят техните свойства.

Това позволява по-широкото използване на рециклираните материали при създаването на нови висококачествени продукти.

„Въпреки че рециклируемите перки все още не са широко разпространени, виждаме все по-голям акцент върху разработването на технологии, които позволяват по-ефективно рециклиране и спомагат за запазването на стойността и качеството на възстановените материали“, казва Юлиус-Филип.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google