Когато една организация установи киберпробив, естественият стремеж е да информира засегнатите възможно най-бързо. Това е важна първа стъпка. Но опитът показва, че скоростта сама по себе си не е достатъчна.

Съобщението трябва да е и ясно: какво се е случило, какви данни са засегнати и какви действия могат да предприемат хората.

Един такъв случай с компанията T-Mobile от 2021 г. показва защо този детайл има значение. При пробива е компрометирана лична информация на милиони потребители. Пет години по-късно, през юли 2026 г., съд в щата Вашингтон постановява, че това не е било достатъчно. Не защото компанията не е реагирала, а защото начинът, по който го е направила, не отговаря на това, което законът изисква.

Проблемът не е в пробива. Проблемът е в есемеса.

T-Mobile изпраща текстови съобщения до над 360 хил. свои потребители в щата. На пръв поглед логична реакция. Но клиентите, чиито ЕГН-та са изтекли, не разбират от съобщението, че именно техните ЕГН-та са компрометирани. Вместо това са уверени, че дебитните и кредитните им карти са в безопасност. Което е истина, макар и частична.

Законът е категоричен: засегнатите трябва да знаят точно какво е изтекло. Не какво не е изтекло. „T-Mobile не е включила цялата информация, която законодателят счита за необходима“, постановява съдията. „Включването на хиперлинк към уебстраница не изпълнява изискванията на закона.“

Делото не приключва дотук. Процесът по допълнителни санкции продължава, а следващото заседание – за оценка дали компанията е осигурила адекватна защита на данните – е насрочено за юни 2027 г.

Числата зад случая

ENISA Threat Landscape 2025 посочва, че средното време между пробив и публичното му оповестяване в ЕС е 197 дни. Закъснялото и непълно уведомяване не просто удължава кризата – то я задълбочава, като добавя регулаторен и репутационен риск върху вече съществуващия.

Регламентът NIS2, който е в сила от октомври 2024 г., и се прилага и в България след приемането на измененията в Закона за киберсигурност през февруари тази година, поставя ясна рамка: уведомяване на регулатора в рамките на едно денонощие, а на засегнатите лица – до 72 часа. Изискването предполага нещо конкретно: някой в организацията трябва да знае какво точно се е случило, кои данни са засегнати и как да го комуникира ясно в рамките на три дни.

Откъде започва подготовката

Повечето пробиви всъщност са резултат от обикновени човешки навици – отворен фишинг имейл, семпла и използвана на много места парола или невнимателно кликване.

Затова все повече компании се обръщат към технологични партньори, предлагащи решения – от една страна за въвеждане на необходимите вътрешни политики за сигурност, а от друга – такива, които работят на човешкото ниво на проблема. Обучения като A1 Security Awareness Training помагат на служителите да разпознават реалните признаци на риск в ежедневната работа – от фишинг имейли и подозрителни линкове до слаби пароли и рискове при работа с лични устройства. Обученията използват реални сценарии и практически примери, за да изграждат навици, които могат да ограничат риска още преди да се стигне до технически пробив – и преди 72-часовият срок да е започнал да тече.

Случаят с T-Mobile поставя въпрос, валиден за всяка организация: дали хората в нея знаят какво да направят както преди инцидента, така и след него. Дали ще разпознаят заплахата навреме. Дали ще знаят кого да уведомят и какво да кажат. Дали планът съществува или тепърва ще се създава. Защото най-надеждната защита не е в регламента. Тя е в секундата на съмнение преди да се е случило нещо.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google