Виктория Димов, EnduroSat: В космическия център в Доброславци ще произвеждаме сателити до 1 тон

От старт в малък тавански офис от 25 кв.м до десетки мисии в орбита – българската космическа компания EnduroSat се развива с бързи темпове и вече мисли за ролята си не като производител на отделни сателити, а като инфраструктура за цели космически мисии.

Това разказа Виктория Димов, ръководител „Космически услуги“ в EnduroSat, по време на Darik Business Review 2026 - Investing in our future, където очерта както технологичния модел, така и предизвикателствата пред сектора.

EnduroSat показаха за първи път Космическия си център в София отвътре (СНИМКИ)

От 5 души до десетки мисии в космоса

„Минали сме през какво ли не. Днес имаме около 50 сателита в космоса, а останалите мисии са в подготовка и тестване“, посочва Димов.

Космическият инженер от EnduroSat каза, че зад 60-те мисии стои много труд.

Виктория Димов, ръководител „Космически услуги“ в EnduroSat

По думите ѝ ключът към мащаба не е в броя на хората, а в начина, по който е организирана технологичната архитектура.

„Използваме стандартни платформи и модули. Всичко е като едно лего, което редим вътре в сателита“, обяснява тя.

EnduroSat ще произвежда до 2 сателита на ден в новия си космически център в София

Новият преход: от кубсателити към микросателити

Най-голямото технологично предизвикателство за компанията е преходът от сателити от клас CubeSat (куб-сателити), към по-големи и по-сложни системи.

Началото на тази нова фаза е мисията Flamingo – 110-килограмов сателит, който наблюдава космически отпадъци и части от други сателити, за да може да ги регистрира като обекти в орбита с цел предотвратяване на сблъсъци. Този сателит е изстрелян в началото на тази година и определя новата посока на компанията.

„Това е скокът от кубсателити към микросателити. Това е ново ниво за нас“, казва Димов.

Космос като инфраструктура, не като продукт

Стратегическата визия на EnduroSat е ясна – компанията не иска да произвежда единични решения за всеки клиент, а да се превърне в инфраструктурен доставчик.

„Не искаме да кастъмизираме всеки сателит отделно за всеки клиент. Искаме да сме инфраструктурата на космоса“, подчертава тя.

Това означава платформен подход, при който клиентите използват готова база за различни приложения – от наблюдение на Земята до комуникации, 5G решения и събиране на данни от сензори.

Новата индустрия: бързина и масово производство

С навлизането на нови технологии се променя и самото производство на сателити.

„Новите ни сателити почти нямат кабели. Всичко е като лего блокчета, които се сглобяват и системата заработва“, обяснява Димов.

Компанията вече работи по модел за масово производство, включително поточна линия, която да позволява изграждането на до два сателита на ден.

Виктория Димов определя конкуренцията в космическия бизнес като полезна.

"Така виждаме къде сме сред останалите компании и колко имаме да догонваме, колко сме ги изпреварили и къде да се позиционираме", каза още Димов.

Тя посочва, че основните им конкуренти са във Великобритания, САЩ, Германия, Франция, които варират от малки компания до гиганти като Airbus.

"Това са компании, които са от години на пазара, но ние имаме предимство пред тях, че можем много по-бързо да изградим сателитите и да ги доставим към клиентите, съответно на по-ниска цена", каза Димов.

По нейни думи търсенето на сателити е засилено особено заради геополитическата обстановка - основно за defence (защита), наблюдение и комуникация. Димов добави, че всички европейски правителства се оглеждат за мисии, с които могат да защитят пространствата си.

Виктория Димов казва, че плановете на EnduroSat за Доброславци са изграждане на по-голям космически център, както и образователен център.

"В момента в Космическия център, който EnduroSat откри в София през миналата година, произвеждаме сателити до 200 кг. В новия космически център в Доброславци, ще можем да произвеждаме сателити до 1 тон", каза тя.

Три български университета и EnduroSat с магистратура по космическо инженерство

Най-големият дефицит: талантите

Въпреки технологичния напредък, най-голямото предизвикателство остава липсата на специализирани кадри.

„В България няма завършени космически инженери, защото доскоро нямаше такива програми“, казва Димов.

Затова компанията инвестира в образование чрез летни програми и инициативи като Space Challenges, в които участват експерти от Европейската космическа агенция и НАСА.

Компанията създава програми във Висшето военно въздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров" във Варна, Софийски университет "Св. Климент Охридски".

„Идеята е да създаваме хората, които после идват и работят при нас“, допълва тя.

Най-трудно в момента откриват космически системни инженери и радиационни инженери.

Освен трудното намиране на таланти, Виктория Димов определя като трудност ескалирането на компанията до по-големи размери и цялостната организация. Технологичните предизвикателства се оказват по-малки.

"Най-простия пример е, че големите сателити се тестват с много по-различно оборудване. Ние трябва да си го набавим, да го съберем в лабораторията и да го вкараме в процеса за производство", добави тя.