Великденският остров е специална територия на Чили в югоизточната част на Тихия океан. Намира се на 3700 км западно от Чили и на 4023 км източно от Таити.  

Той е най-известен със своите статуи, чиято история е обвита в мистерия. 

Как е открит Великденският остров?  

Холандският адмирал Якоб Рогевен е първият регистриран европейски посетител на острова. Той акостира там на 5 април 1722 г., точно на Великден, в неделя. Затова мореплавателят нарича острова Paasch-Eyland, което на холандски означава Великденски остров. 

Той и екипажът му откриват население, което описват като "смесени физически типове", които почитали огромни изправени статуи с огнени ритуали. Ушите на някои от тях били разрязани и висели до раменете - обичай, който не е характерен за останалите части на Полинезия.

Експедиция, изпратена от испанския вицекрал на Перу, преоткрива острова през 1770 г. Испанците прекарват четири дни на брега и са първите, които съобщават, че аборигените имат собствена форма на писменост. Според тях, населението на острова по това време е около 3000 души.

Изглежда на острова е бушувала гражданска война преди пристигането на британския навигатор капитан Джеймс Кук през 1774 г., който заварва унищожено, поразено от бедност полинезийско население от само около 600 или 700 мъже и по-малко от 30 жени.

Англичаните също така забелязват, че големите статуи вече не са почитани, а повечето от тях са умишлено съборени. През 1786 г. френският мореплавател Жан-Франсоа дьо Галуп - граф дьо Лаперуз, пристига и намира около 2000 души на острова.

Парчето земя има много различни имена. Местното му име е Рапа Нуи (Велика Рапа). Под това име е известно и коренното полинезийско население на Великденския остров. 

Оригиналното полинезийско име на Великденския остров е Те Пито О Те Хенуа, което означава „пъпът на света“.

Историята на моаите

Великденският остров е известен със своите моаи, което означава „статуя“ на езика Рапа Нуи. Местните са изваяли тези огромни лица между 1250 и 1500 г. Около 887 моаи украсяват Великденския остров и всички те са в различни етапи на изграждане. 

Много е вероятно под земята да има и още, които просто чакат да бъдат открити. Рапа Нуи изваяли повечето от статуите от туф - втвърдената вулканична пепел от вулкана Рано Рараку. Някои са изградени от базалт и шлака, които също са вулканични скали. 

Първоначално хората наричали статуите "главите на Великденския остров", но през 1914 г. археолозите открили, че скулптурите имат и тела. Моаите варират от 3 до 11 метра височина, като някои тежат до 82 тона.

Учените не са единодушни за това как островитяните са ги премествали и транспортирали. Според историците, моаите представляват духовете на предците на Рапа Нуи. Те вярват, че бдят над племето и носят късмет. 

Всички статуи са обърнати навътре встрани от бреговата линия, което очевидно символизира защитата за местните. 

Първоначално е имало хиляди моаи, но през годините колекционери и иманяри са откраднали много от тях. ЮНЕСКО обяви националния парк Рапа Нуи за обект на световното културно наследство през 1995 г., което осигурява на статуите защитен статут. 

Част от моаите могат да бъдат открити в музеи по целия свят, включително в Лувъра в Париж и в Британския музей в Лондон. 

Освен моаите, Националният парк Рапа Нуи съдържа и други археологически обекти. Има хиляди структури, свързани със селското стопанство, погребални монументи, жилищни постройки и над 300 церемониални платформи.

Полетът до Великденския остров от Сантяго в Чили отнема пет часа, а от Таити - седем часа. Според преброяването от 2017 г.,  на Великденския остров живеят 7750 души.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !