Огромното топене на ледовете в Гренландия разкрива природни ресурси на острова, като неволно прави едни от най-големите неизползвани запаси от критични материали по-достъпни.

Големият, но слабо населен остров, разположен между Арктика и Северния ледовит океан, беше трансформиран от климатичната криза в последните десетилетия.

Подробен анализ на исторически сателитни изображения, публикуван през миналата година от изследователи от Университета на Лийдс, показа, че автономната датска територия става все по-зелена заради причиненото от хората глобално затопляне.

Вследствие на променящата се околна среда части от ледената покривка и ледниците на Гренландия биват заменени от влажни зони, области с храсти и голи скали.

Учени нееднократно алармираха за топящите се сняг и лед на острова, предупреждавайки, че загубата на ледена маса увеличава рисковете от емисии на парникови газове и повишаващи се нива на морското равнище.

Отстъплението на леда от Гренландия обаче би могло да постави началото на „златна треска“ за минерали за миннодобивните компании.

“Това, което се случва сега, е интересно, защото водите около Гренландия се отварят все по-рано и се затварят все по-късно всяка година. Сега е много по-лесно да се стигне до тези отдалечени места, отколкото преди 20, 30, 40 или 70 години,” казва Родерик Макилрий, изпълнителен директор на британската миннодобивна компания 80 Mile.

“Сега ледът вероятно се образува само 3-4 месеца в година в много от северните ширини, а в останалата част от страната ледените шапки се оттеглят, разкривайки скали и потенциални залежи на минерали, които не са виждани досега.” 

80 Mile в момента работи активно по три проекта в Гренландия, в това число голяма петролна концесия на източното крайбрежие на острова, проект за добив на титан близо до космическата база на САЩ на северозапад и нейния проект Disko-Nuussuaq на югозапад.

Подчертавайки стратегическия потенциал на острова като миннодобивен център с глобално значение, Макилрий казва, че проектът Disko на компанията може да бъде едно от най-големите находища на никел и мед на Земята.

Геополитическа буря

Тони Сейдж, главен изпълнителен директор на Critical Metals Corporation, която разработва един от най-големите проекти за редкоземни минерали в света в Гренландия, казва, че топенето на леда на острова е направило на неговата компания “огромна услуга” от логистична гледна точка.

Сейдж казва, че по този начин компанията е успяла да придвижи големи кораби от Северния Атлантик “точно до ръба на нашата рудна мина” в Танбрийз в Южна Гренландия, допълвайки, че формирането на фиорди с дълбочина 80 метра означава, че екипът е успял да се възползва от плаващ док, вместо от пристанище.

“Можете да си представите, сега е по-лесно да правите тези неща. Ако отидете в Русия, например в Сибир, там има много повече вечна замръзналост и лед и те въпреки това успяват да добиват много минерали, както и петрол и природен газ. Така че в Гренландия ще има мини златна треска“.

Към суровия климат, отдалечеността и малкото население на Гренландия Сейдж добавя и липсата на инфраструктура, като бариера, която минните компании трябва да преодолеят.

“Това е просто логистика. Датчаните така и не са построили железопътна линия или някакви пътища.” 

Гренландия, която отдавна се рекламира като западна алтернатива на монопола на Китай в сферата на редкоземните елементи, попадна в епицентъра на геополитическа буря в последните седмици.

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп нееднократно изрази желанието си да придобие контрол над територията, описвайки перспективата като “абсолютна необходимост” поради причини, свързани с националната сигурност.

По време на пресконференция по-рано през месеца Тръмп отказа да изключи възможността за използването на военна сила, за да стане Гренландия част от САЩ.

Премиерът на Гренландия Муте Егеде заяви, че островът е отворен за по-близки отношения със САЩ - най-вече в сфери като минното дело. Преди това обаче Егеде е казвал, че Гренландия “не се продава” и призова международната общност да уважи стремежа на острова към независимост.

Ранни етапи

Според Якоб Кльове Кайдинг, старши консултант в Geological Survey of Denmark and Greenland (GEUS), проучване от 2023 г. на ресурсите на Гренландия е установило общо 38 суровини на острова, повечето от които имат относително висок или умерен потенциал.

Тези материали включват редкоземните метали графит, ниобий, метали от групата на платината, молибден, тантал и други. За Гренландия също така се знае, че има значителни находища на литий, хафний, уран и злато. Според Кайдинг:

“В Гренландия има огромен потенциал, но в момента не се извършва много добив. Бихме я определили като зона за проучване на зелено. Това са ранните етапи на проучване, при което за много от находищата нямаме толкова много данни. Има обаче някои големи и добре установени находища с известни ресурси.“

По отношение на евентуалната „златна треска“ за минерали Кайдинг казва, че макар оттеглящите се ледове на Гренландия да премахват част от логистичните пречки, напредъкът по отношение на добива ще отнеме “доста време.”

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !