• Фискалният съвет представи становище по проекта за държавен бюджет за 2026 г., предложен от правителството.
  • Според експертите, бюджетната рамка предвижда рекорден дефицит от 5.7% от БВП и опасно нарастване на държавния дълг до над 51 млрд. евро до 2028 г.
  • Съветът алармира за липса на реални реформи, „фиктивни“ икономии и прехвърляне на фискалната тежест към бизнеса и гражданите чрез по-високи данъци и такси.
  • Прогнозата е, че страната ще влезе в процедура по прекомерен дефицит от Европейската комисия.

Фискалният съвет (ФС) излезе с оценка на проекта за Закон за държавния бюджет за 2026 г. и актуализираната средносрочна прогноза до 2028 г., представени от правителството.

В официално становище, изготвено съгласно закона, съветът алармира за опасна дългова спирала, липса на реална фискална консолидация и „козметични“ реформи, които не решават натрупаните структурни дисбаланси в публичните финанси.

Според експертите, представената бюджетна рамка влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната и настояват за нейното радикално преработване. Всички показатели в документа са представени в евро в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Макроикономическа рамка и прогнози

Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите (МФ) е изготвена в условия на повишена геополитическа нестабилност и предвижда забавяне на икономическия растеж.

Очакванията са реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) да достигне 2.6% през 2026 г. и да се стабилизира на 2.5% през следващите две години. В номинално изражение БВП се прогнозира да нарасне до 125.25 млрд. евро за 2026 г.

Фискалният съвет обаче е разработил и алтернативни сценарии, които отчитат потенциални рискове:

  • Реалистичен сценарий: Номинален БВП от 126.98 млрд. евро при реален растеж от 2.5%.
  • Песимистичен сценарий: Реален растеж от едва 1.9% и номинален БВП от 126.66 млрд. евро, отчитайки рискове от стагнация в еврозоната и по-ниско усвояване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

ФС препоръчва правителството да се съобрази с тези алтернативни траектории, за да се минимизират рисковете за приходната част на бюджета.

Рекорден дефицит и растящ държавен дълг

Според разчетите по Консолидираната фискална програма (КФП), бюджетното салдо за 2026 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5.7% от БВП, което се равнява на дефицит от 7.19 млрд. евро.

Това трайно надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3% е накарало Европейската комисия да предложи откриване на процедура по прекомерен бюджетен дефицит за България.

Правителството планира плавно намаляване на дефицита до 3.8% през 2027 г. и 3.0% през 2028 г., но според ФС тази траектория се опира изцяло на оптимистични прогнози, а не на дълбоки структурни реформи.

В същото време консолидираният държавен дълг се очаква да нарасне драстично – от 34.6 млрд. евро в края на 2025 г. до 51.1 млрд. евро през 2028 г. Като дял от БВП, задлъжнялостта ще се покачи до 35.7%.

Фискалният съвет предупреждава, че темповете на трупане на нов дълг (средно по 5.5 млрд. евро годишно) излагат страната на сериозни пазарни рискове и рязко покачване на лихвените разходи, които ще изземат ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване.

Нови данъци и такси за бизнеса и гражданите

За да финансира разходите, държавата планира да увеличи приходите с 5.6 млрд. евро спрямо 2025 г., като основна роля имат данъчно-осигурителните постъпления. Пакетът от мерки, които ще натоварят икономиката, включва:

Акцизи: Повишаване на акцизните ставки за тютюневите изделия от 1 август 2026 г. с очакван ефект от 155.9 млн. евро.
Хазарт: Въвеждане на лицензионен режим за афилиейт оператори и блокиране на плащания към нелицензирани сайтове, което се очаква да донесе 100 млн. евро.
Осигуровки: Увеличаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро и служебно коригиране на минималните осигурителни прагове с общ ефект от над 140 млн. евро.
Транспортни такси: Ръст на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. и диференциране на тол таксите според емисиите, което ще донесе допълнителни 117.1 млн. евро.

Разходна политика: „Фиктивни“ реформи и козметични съкращения

Въпреки декларираните усилия за консолидация, Фискалният съвет определя мерките в разходната част като краткосрочни и неефективни. Предвижда се 10-процентно съкращение на разходите за персонал от 1 септември 2026 г., но то ще спести едва 85 млн. евро и не засяга общините, болниците и силовите ведомства. Според ФС липсва стратегия за цялостна административна реформа.

Въвежда се и задължение за държавните служители и тези в съдебната власт да плащат лични осигурителни вноски. Подходът обаче е определен като „непоследователен“, тъй като заплатите им ще бъдат компенсирани, за да се запази нетният им доход, което на практика неутрализира фискалния ефект през 2026 г.

Съветът обръща внимание и на промяна в начина на финансиране на общинските проекти, при която отпада поименният списък от закона. Това, според ФС, намалява контрола и прозрачността при разпределението на значителен публичен ресурс и трябва да бъде съпроводено с ясни критерии за подбор и публична отчетност.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !