• Министерството на финансите публикува проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., който предвижда дефицит от 5.7% от БВП.
  • Заложени са редица краткосрочни и дългосрочни мерки за фискална консолидация, с цел дефицитът да достигне 3% до 2028 г.
  • Прогнозира се икономически растеж от 2.6% и средногодишна инфлация от 4.3% за 2026 г.

Министерството на финансите публикува проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г., който предвижда очакван дефицит в размер на 5.7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Заедно с него е представена и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., която служи като мотив към законопроекта.

Основната цел на управляващите е чрез комбинация от краткосрочни и дългосрочни мерки в приходната и разходната част страната ни да достигне целевото ниво на дефицит от 3% спрямо БВП през 2028 година.

От ведомството посочват, че целите на фискалната политика отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси.

Макроикономическа прогноза и бюджетни параметри

Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите предвижда икономическият растеж да достигне 2.6% през 2026 г. и 2.5% през 2027 г. и 2028 г.

Очаква се средногодишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), да се повиши до 4.3% през 2026 г., като в края на годината да достигне 5.2%. За 2027 г. се прогнозира забавяне до 3.8%, а през 2028 г. – до 2.5%, съобщава БТА.

Бюджетната рамка е съобразена с предложението на Европейската комисия за активиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Планира се дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) да намалява поетапно:

  • 2026 г.: 5.7% от БВП
  • 2027 г.: 3.8% от БВП
  • 2028 г.: 3.0% от БВП

Приходите, помощите и даренията по КФП се очаква да бъдат 49.615 млрд. евро през 2026 г., 50.272 млрд. евро през 2027 г. и 53.394 млрд. евро през 2028 г. В същото време общите разходи ще възлизат съответно на 56.807 млрд. евро, 55.350 млрд. евро и 57.687 млрд. евро за тригодишния период.

Pixabay
Pixabay

Държавен дълг и капиталови разходи

Прогнозите сочат, че държавният дълг ще нарасне до 37.7 млрд. евро (30.1% от БВП) през 2026 г. и ще достигне 50.5 млрд. евро (35.2% от БВП) в края на 2028 г.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10.1 млрд. евро. Минималният размер на фискалния резерв към края на 2026 г. е заложен на 2.6 млрд. евро.

Общите средства за капиталови разходи през 2026 г. възлизат на 9.360 млрд. евро, като 4.028 млрд. евро са от национално финансиране, а 5.331 млрд. евро – от европейско, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Мерки за увеличаване на приходите

Данъчната политика за периода 2026-2028 г. е насочена към поддържане на икономическия растеж и борба със злоупотребите. Сред краткосрочните приходни мерки са:

  • Повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август 2026 г. (очакван ефект +90.8 млн. евро).
  • Увеличение на минималните осигурителни прагове за определени дейности от 1 август 2026 г. (очакван ефект +50.9 млн. евро).
  • Повишаване на приходите от ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30% от 1 август 2026 г. (очакван ефект +53.3 млн. евро).
  • Допълнителни приходи от подобрена събираемост, концесията на „Летище София“, облагане на хазарта и Модернизационния фонд.

Мерки за фискална консолидация и икономии

Законопроектът предвижда и редица разходни мерки за постигане на фискална устойчивост. Не се предвижда увеличение на разходите за персонал по механизми, свързани с ръста на средната или минималната заплата, което се очаква да спести над 560 млн. евро.

Предлага се намаляване с 10% на разходите за заплати и възнаграждения на персонала в определени сектори от 1 септември 2026 г. Мярката не засяга общините, военнослужещите и служителите в МВР, ДАНС, НСО, Държавна агенция „Разузнаване“ и лечебните заведения.

Други мерки включват премахване на т.нар. „Ковид добавка“ към новоотпуснатите пенсии след 1 юли 2026 г., намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията и за политическите партии, както и оптимизиране на субсидиите за БДЖ, НКЖИ и „Български пощи“.

Дългосрочни реформи

Сред дългосрочните мерки е предвидено преразглеждане на механизма за определяне на минималната работна заплата, като новият трябва да бъде въведен през 2027 г. Дотогава размерът ѝ се запазва на нивото от 620.20 евро.

Предлага се и поетапно въвеждане на задължение държавните служители и заетите в съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От 1 август 2026 г. съотношението ще е 80% за осигурителя и 20% за осигуреното лице, а от 2027 г. – 60/40.

В сферата на хазарта се предвижда въвеждане на лицензионен режим за афилиейт оператори и блокиране на плащания към нелицензирани хазартни сайтове.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !