От по-активните индивидуални инвеститори до първите стъпки на нови участници на пазара – въпросите за данъците остават едни и същи. Кога се плаща, как се изчислява и какво всъщност се декларира?

Практиката показва, че дори активни инвеститори често не са напълно наясно с основните правила, въпреки че те не са особено сложни - или поне за експерти с дългогодишен опит като Елена Шопова, управител на счетоводната компания Plameli Finance, която беше част от форума Money Never Sleeps, организиран от инвестиционната платформа Frееdom 24. 

Данък се плаща само върху печалба

Най-важният принцип остава непроменен: в България данък се дължи върху реализираната печалба. Тоест - не върху притежанието на активи, а върху резултата от тяхната продажба.

Механизмът е сравнително ясен. Шопова дава за пример, че ако инвеститор купи акция за 100 евро и я продаде за 200 евро, реализираната печалба е 100 евро. От тази сума обаче се приспада нормативно признат разход от 10%, което означава, че облагаемата база става 90 евро. Върху нея се начислява 10% данък – или 9 евро. Това е налогът, който трябва да бъде платен. 

Това опростено изчисление показва и нещо важно: системата е създадена така, че да бъде лесна за прилагане от физически лица без необходимост от сложни счетоводни изчисления.

Притежанието не се облага, но се декларира

Съществена особеност, която често се пропуска, е разликата между притежание и реализирана печалба. Самото държане на акции не води до данъчно задължение.

Въпреки това, инвеститорите са длъжни да декларират притежаваните от тях финансови инструменти към 31 декември на съответната година. Това деклариране има информативен характер – то служи за проследимост от страна на администрацията, но не води до данъчно облагане.

Практически това означава, че инвеститор може да държи портфейл с акции години наред, без да дължи данък – до момента, в който реализира печалба чрез продажба.

Същевременно, при реализирана загуба – например покупка за 100 евро и продажба за 90 – не се дължи данък. Загубата не се облага.

Какво се декларира и какво не?

Общото правило е, че българските физически лица трябва да декларират всички свои инвестиции в чужбина: акции, облигации и други финансови инструменти, както и получените от тях доходи, включително дивиденти.

Има обаче важно изключение. Дивидентите от български компании могат да не се декларират, тъй като се облагат при източника. Компаниите удържат 5% данък още при изплащането, което освобождава инвеститора от допълнително задължение.

Въпреки това, тези доходи могат да бъдат включени в декларацията, например в Приложение 13, ако това е необходимо за лични цели или финансова отчетност.

Отделно, притежаваните акции и реализираните печалби от сделки се декларират в Приложение 5 към годишната данъчна декларация.

Срокове и стимули

Годишната данъчна декларация се подава между 10 януари и 30 април на следващата година. Така например до 30 април 2026 г. се декларират доходите за 2025 г.

Системата предлага и стимул за по-ранно подаване – 5% отстъпка от дължимия данък. За да се възползват от нея, инвеститорите трябва да подадат декларацията си и да платят данъка до 31 март, като условието е да нямат други публични задължения.

Дори минимално задължение към държавата може да лиши данъкоплатеца от тази отстъпка – детайл, който често се подценява.

Какво се случва при закъснение

На практика системата допуска известна гъвкавост. Ако декларацията не бъде подадена в срок, това може да се направи и по-късно – до 30 септември на същата година.

Въпреки това, законът предвижда санкции. Глобата за физически лица при неподадена декларация обикновено е около 500 лева (все още не е превалутирана в закона).

Същият срок – до 30 септември – важи и за корекции. Ако инвеститор е допуснал грешка или пропуск, той може да подаде коригираща декларация без санкция.

Инвестиции в чужбина и рискът от двойно облагане

Най-сложната част от данъчното третиране възниква при инвестиции извън България, особено на пазари като САЩ.

В тези случаи ключов въпрос е избягването на двойното данъчно облагане. Българското законодателство позволява ползването на данъчен кредит за вече платен данък в чужбина, но при едно условие – инвеститорът трябва да може да докаже това плащане.

Обикновено това става чрез официален документ, издаден от платеца на дохода.

На практика обаче възникват трудности. При инвеститори с диверсифицирани портфейли в множество държави събирането на всички необходими документи може да бъде сложно, а понякога и практически невъзможно.

Затова някои инвеститори избират по-консервативен подход – не ползват данъчния кредит и плащат данъка в България, дори ако вече са платили такъв в чужбина. Това води до по-висока ефективна данъчна тежест, но спестява административни усилия и риск от спорове.

В крайна сметка данъчното третиране не е просто административен детайл, а част от цялостната инвестиционна стратегия. Според Елена Шопова:

"Ще дам пример от практиката ми с една клиентка, която има такива инвестиции. Тя разполага с много голям портфейл, разпределен на различни борси в различни държави. В един момент взехме решение да не търсим документите за вече платените данъци, тъй като тя прецени, че събирането им е практически невъзможно. Затова тя плаща данъци в България, въпреки че част от тях вече са били платени в чужбина, например в САЩ. Това обаче е нейна лична стратегия. Как ще постъпите вие е изцяло ваш избор. Всичко зависи от вашата лична стратегия и от начина, по който планирате да развивате инвестиционния си портфейл". 

Дали инвеститорът ще търси оптимизация чрез данъчни кредити, или ще предпочете по-прост и сигурен подход, зависи от мащаба на портфейла, географската му диверсификация и личната му толерантност към административна сложност.

Едно обаче остава безспорно – с нарастващата активност на индивидуалните инвеститори темата за данъците ще става все по-централна. А добрата информираност може да се окаже също толкова важна, колкото и правилният избор на инвестиции.

* Настоящият материал има само информационен и образователен характер. Той не представлява инвестиционен или финансов съвет. Всяко инвестиционно решение следва да бъде взето самостоятелно или след консултация с лицензиран финансов консултант.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !