"Самото евро не ни прави по-богати, а ни предоставя възможност да станем по-богати."

Това пише в анализ за ползите и рисковете на Фискалния съвет на България. Изготвен от проф. д-р Богомил Манов, в него се засягат още теми, като доходи, инфлация, лихви по кредити, резерви на банките и други.

Darik Business Review публикува част от анализа, а целият текст можете да намерите тук. 

Доходи

Присъединяването към еврозоната е икономически и финансова обоснована стъпка в полза на българските граждани и на България. Самото евро не ни прави по-богати, а ни предоставя възможност да станем по-богати, посочват проф. д-р Богомил Манов.

Населението ще спечели от премахването на валутния риск и от по-ниските лихви по кредитите. То ще може да сравнява много по-лесно цените между държавите членки на еврозоната, а това ще засили конкуренцията между предприятията и по този начин ще облагодетелства потребителите.

В същото време, възможно е да има някои ограничени загуби от първоначално закръгляване на цените, ако, разбира се, липсва достатъчно и надежден контрол. Търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръгляване, ще бъдат санкционирани съгласно действащото законодателство.

В допълнение, населението ще може да пътува по-лесно и по-евтино в страните от еврозоната, като ще спести от разходи за превалутиране на необходимите им средства от левове в евро. Туризмът ще спечели от по-добрия имидж на страната като страна членка на еврозоната и от липсата на валутен риск за чуждестранните туристи.

Възможности за бизнеса

Останалият бизнес ще спечели от това, че в качеството на износител и вносител ще работи без валутни курсове и такси, което ще води до намаляване на разходите и увеличаване на  конкурентоспособността му. Фирмите ще могат по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света.

Премахването на нуждата от превалутиране ще спести на бизнеса и гражданите над 1 млрд. лева годишно, особено при външнотърговски сделки, тъй като голям процент от търговията на България е с държави от еврозоната, изчислява още експертът.

Това ще води до подобряване на макроикономическата стабилност и по-висок растеж. Към страната ще има повишено инвеститорско доверие. България ще стане част от клуба на богатите и ще бъде приемана много по-добре от всички инвеститори по света.

Кредитният рейтинг на Хърватия беше повишен през 2024 г. - една година след приемането на страната в еврозоната, като на практика страната получи най-високия си кредитен рейтинг досега.

Това направи достъпа на Хърватия до заеми на международните пазари много по-лесен, по-достъпен и по-евтин. След присъединяването ни към еврозоната основният резултат ще бъде облекченото финансиране на частния и държавния дълг.

Значителна част от сегашните валутни резерви постепенно ще се върнат на вътрешния кредитен и финансов пазар. Ще нарасне паричният мултипликатор. Това ще стимулира инвестиционния процес, ще позволи по-големи вложения в публичната инфраструктура и ще стимулира икономическата активност в страната.

Резервите на банките

България ще има представител в Управителния съвет на Европейската централна банка и ще участва в управлението на паричната политика на еврозоната.

Приемането ни в еврозоната ще доведе до намаляване на ставката на задължителните минимални резерви за търговските банки в България - от текущите 12% до (текущо) 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката.

Този процес ще освободи допълнителен капитал, който допълнително ще стимулира финансирането на инвестиционния процес в частния сектор.

Практиката показва, че страните от Централна и Източна Европа влезли в еврозоната – Словакия, Словения, Хърватия и балтийските републики, по-бързо напредват към средния европейски доход на глава от населението, измерен чрез стандарт на покупателна способност, от тези, които са кандидати – България, Румъния, Полша, Чехия и Унгария (81%, спрямо 74% според Евростат и средногодишен темп на конвергенция 2.6% към 2.2%).

Инфлация

Инфлацията няма пряка корелация с единната европейска валута - еврото, посочва проф. д-р Богомил Манов. Високата инфлация през последните години се дължеше на основно външни фактори - енергийна криза, война, глобална пандемия и нарушени транспортни доставки.

Очакванията са самото въвеждане на еврото да има минимален ефект върху повишаването на цените. Опита от Хърватия показва, че се създава определена психоза преди самото влизане и в първите месеци след преминаването към еврото.

Тя е последната присъединила се към момента държава към еврозоната, в която, според Евростат, инфлацията за януари 2023 г. се е увеличила с 0.2%. Годишната инфлация през януари 2023 г. е 12.5%, през декември 2022 г. – 12.3%, а през ноември 2022 г. – 13%.

Основните двигатели на инфлацията през тези периоди са били външни фактори, като например цените на енергията и глобалните икономически условия, а не самата смяна на валутата.

Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0.3, в Словакия – 0.15, в Естония – 0.3, в Латвия – 0.2, а в Литва – 0.11 процентни пункта.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !