Докато традиционните банки в България все още мерят присъствието си в квадратни метри офис площ и брой клонове, един играч залага на обратната логика: без офиси, пълна дигитализация и минимален брой служители. И въпреки това — милиарди евро активи и амбиция да се превърне в основна банка за клиента.

Това е моделът на Bigbank - естонска банка с над 30-годишна история, с активи от 3.3 млрд. евро и собствен капитал от 299 млн. евро към края на 2025 г., която оперира на девет пазара, включително в България.

В страната тя функционира с едва 17 души екип и без нито един физически офис. И въпреки това вече се конкурира за депозити и кредити на един от най-пренаситените банкови пазари в региона.

Мениджърът на Bigbank за България Ростислав Русинов признава, че геополитиката в момента влияе на банковия пазар, но като консервативни институции банките са постоянно подлагани на стрес тестове и проверки.

Той подчерта, че събитията след 2020 г. - COVID-19, войната в Украйна, волатилността след началото на втория мандат на Доналд Тръмп като президент на САЩ и конфликта в Близкия изток, са събитията, които разместват пластовете на сигурността в света и икономическите очаквания. 

"Както казва нашият главен икономист в Естония: "Към момента прогнозата ми е тази, но след 10 минути може да има нов "туит" и тя да бъде различна". 

По негови думи това, за което бизнесът се подготвя в момента, е евентуално порастване на Euribor (Euro Interbank Offered Rate - средният лихвен процент, по който банките в еврозоната си отпускат краткосрочни заеми в евро). Причина за това ще бъде очакване за по-висока инфлация, предизвикана от прекъснатите вериги за доставки. 

"Качването на Euribor-а ще вдигне лихвите. България ще бъде по-малко засегната заради свръхкапитализацията на нашия пазар. Ние имаме много депозити. В голяма част от банковия сектор у нас лихвите са 0% или близки до 0%. Този основен лихвен процент при нас няма да се качи много". 

Дигитална банка в свят, който още вярва в клоновете

„Не сме очаквали всички да се чувстват комфортно с напълно онлайн банка“, признава мениджърът на Bigbank за България Ростислав Русинов.

Реалността обаче се оказва предвидима: около 20–25% от клиентите са готови да държат депозити изцяло дигитално, докато останалите продължават да търсят физическа „котва“ — офис, гише, познат банков служител.

"Когато става въпрос за кредити, хората сякаш са по-спокойни с дигиталната банка. Когато става въпрос за депозити, няма проучване, но това, което ние виждаме, е, че около 20-25% от клиентите са склонни да използват дигитална банка". 

Това разделение на пазара се оказва ключово за стратегията на компанията: тя не се опитва да покрие всички, а да обслужва нишата на дигитално уверения клиент — обикновено между 20 и 45 години.

"Bigbank работи в 9 държави и нямаме нито един физически клон", добави той, като разясни, че това е и част от стратегията да открият своята пазарна ниша на конкурентните пазари, предлагайки нещо различно като система на работа. 

Русинов подчерта, че идеите за дигитализация на банките не са ново явление, но COVID-19 просто стимулира да се случат по-бързо. 

Как успяват да задържат лихвите при депозитите на едни от най-високите нива в страната? 

"Нашата централа е в Естония и ние се съобразяваме с пазара там. Ние сме банка с централа в Естония и на всички останали 9 пазара работим като клонове. Няма разлика в регулациите, но има разлика как е организирано звеното, което управлява парите на банката (treasury)", обясни Русинов. 

Той каза, че Bigbank предлага между 2% и 3% доходност по депозити — нива, които според него се доближават до западноевропейските пазари, но контрастират рязко с местната практика. Основната разлика остава в това, че българските клиенти разчитат много на депозити, а тези в банките на ЕС залагат и доста на по-голям набор от инвестиционни инструменти. 

"По време на финансовата криза през 2008 г.-2009 г. си спомняте, че лихвите бяха много високи - 10%-12%. Хората оставиха парите си и лихвите стигнаха до 0%". 

Русинов подчерта, че българската банкова система е свръхкапитализирана и банката разчита на повече депозити, отколкото кредити. 

Този модел е възможен благодарение на структурата на банката и централизираното управление на ликвидността. Българският клон, подобно на останалите, действа като част от групова система, в която ресурсите се разпределят между пазарите.

"На нашата група й е важно да привличаме ресурс на 2%-3%". 

От нишов играч към универсална банка

Макар днес Bigbank да е силно фокусирана върху потребителски кредити и депозити, стратегията ѝ в България е ясна: трансформация към универсална банка.

Амбицията е ясна — клиентът да концентрира целия си финансов живот в една дигитална платформа. „Искаме да бъдем банка, в която получаваш заплатата си, държиш сметките си и извършваш всички операции“, казва Русинов.

Ипотеките като следваща граница

В следващите години планът включва въвеждане на ипотечни кредити, кредитни карти, разширяване на корпоративното кредитиране и допълване на продуктовата гама до пълен банков портфейл. Преди 5-6 години централната банка в Естония започва да предлага ипотечни кредити. 

Засега липсата на ипотечно кредитиране остава съзнателен избор. Причината е проста: дългият хоризонт на тези продукти. Очакванията са първите такива продукти да се появят в края на 2026 или началото на 2027 г., след като банката завърши разширяването на продуктовата си архитектура.

Планове за бъдещето

Ако всички тези продукти стартират, по изчисления на банката екипът трябва да нарасне до около 40 души.

"Както споменах, ние сме силно централизирана организация, което също влияе върху този модел. Въпреки това, дори при корпоративното кредитиране, планираме процесите да останат дигитални. Разбира се, там ще има нужда и от срещи с клиенти – това е по-различен сегмент – но целта ни е да запазим значително по-бърз процес, в сравнение с останалите банки". 

В стратегически план банката планира постепенно се превърне в универсална в България – такава, която предлага пълен набор от продукти.

"Амбицията ни е да бъдем основна банка за клиента: мястото, където получава доходите си, поддържа сметките си и извършва ежедневните си транзакции. С други думи – да покрием целия му финансов цикъл на едно място". 

Русинов каза, че българският пазар, освен силно конкурентен - с 15-16 банки на пазара, е и добре регулиран. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !