Миналата седмица най-големите централни банки в света взеха много различни решения по отношение на своята парична политика.

В четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) вдигна лихвите и изненада пазарите с влошаващи се перспективи за инфлацията, което накара инвеститорите да отчетат по-нататъшни повишения на лихвите в еврозоната.

Ден преди това Федералният резерв на САЩ взе решение да спре временно с увеличенията на лихвите. А в началото на седмицата Централната банка на Китай понижи лихвите по средносрочното кредитиране с цел стимулиране на икономиката. В Япония, където инфлацията е над таргета на централната банка, финансовата институция остави политиката си на ниски лихви без промяна.

“Взети заедно, всички тези различни подходи показват, че не само има едно ново разминаване по отношение на подходящия подход спрямо паричната политика, но са индикация, че глобалната икономика вече не е синхронизирана, а представлява сбор от много различни цикли,” заяви пред CNBC Карстен Бржески от ING Германия.

В Европа инфлацията в еврозоната се понижи, но остава доста над таргета на ЕЦБ. Подобен е случаят и във Великобритания, където Централната банка на Англия се очаква да вдигне лихвите в четвъртък след излезлите много силни данни за пазара на труда.

Фед, който започна цикъла си на повишение на лихвите преди ЕЦБ, реши да направи пауза през юни, но от централната банка на САЩ заявиха, че по-късно през годината ще има още две повишения на лихвите, което означава, че цикълът все още не е завършен.

Картината в Азия е различна. Икономическото възстановяване на Китай буксува, като спадът във вътрешното и външното търсене кара политиците да засилят мерките за подкрепа в опит да съживят икономическата активност.

В Япония, която се бори със среда на дефлация от много години, централната банка обяви, че очаква инфлацията да се понижи по-късно през годината и избра засега да не нормализира паричната си политика.

“Всяка централна банка се опитва да взема решения съобразно собствената си икономика, което очевидно включва и съображения за промени във финансовите условия, наложени от чужбина,” казва Ерик Нилсен, главен икономист на UniCredit.

Пазарни ефекти

В петък еврото поскъпна до 15-годишен връх спрямо японската йена на фона на разминаващите се решения по отношение на паричната политика. Еврото също така проби над прага от 1.09 спрямо долара след решението на ЕЦБ.

На пазарите на облигации доходността по 2-годишните германски държавни ценни книжа се повиши до нов 3-месечен връх в петък, предвид очакванията, че ЕЦБ ще продължи с подхода си в краткосрочен план.

“Има логика, че започваме да виждаме това разминаване. В миналото бе ясно, че има място за по-мащабни действия от страна на всички големи централни банки, докато сега, предвид етапите от цикъла, на които се намира всяка страна, трябва да се правят по-съобразени с това решения,” казва Константин Веит, портфейлен мениджър в PIMCO.

“Това ще създаде възможности за инвеститорите.”

По време на пресконференцията след решението на ЕЦБ, президентът на финансовата институция Кристин Лагард бе помолена да сравни решението на нейния екип за увеличение на лихвите с това на Федералния резерв да направи пауза.

“Не мислим за пауза”, заяви тя. “Приключили ли сме? Стигнали ли сме до края на нашето пътуване? Не, не сме достигнали до крайната си дестинация”, заяви тя, визирайки поне още едно евентуално увеличение на лихвите през юли.

За някои икономисти е само въпрос на време преди EЦБ да се озове в сходна позиция на тази на Фед.

“Фед води на ЕЦБ, както щатската икономика води на тази на еврозоната, с няколко тримесечия. Това означава, че най-късно на заседанието през септември, ЕЦБ също ще се сблъска с дебата дали да направи пауза или не,” казва Бржески.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !