Една четвърт (25%) от българските граждани вече пестят, като този дял бележи значително увеличение само за една година. Основна движеща сила зад тази тенденция са стремежът към сигурност и притесненията за бъдещето.

Това стана ясно по време на представяне на социологическо проучване в Националния пресклуб на БТА в София. Изследването е проведено от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и е част от кампанията „Как спестяват българите“. То надгражда миналогодишния доклад, като предоставя актуални данни и сравнителен анализ на нагласите спрямо 2024 г.

Основни причини и цели на спестяването

Според икономиста Стоян Панчев от ЕКИП, броят на спестяващите българи се е увеличил с над 170 000 души за последната година. Водеща цел за спестяването остава сигурността, посочена от 64% от анкетираните. Други основни мотиви включват:

  • Заделяне на „бели пари за черни дни“ (49%)
  • Почивка и пътуване (45%)
  • Разходи за здравеопазване (33%)

Интересен акцент е, че 9% от българите вече спестяват с цел инвестиции, което представлява ръст от 3 процентни пункта спрямо миналата година. Редовно спестяващите са по-често жени или хора на възраст над 60 години.

Промени в инвестиционните нагласи: Злато срещу имоти

Данните от проучването показват ясна промяна в инвестиционното поведение. Делът на хората, които смятат покупката на имот за надеждна защита срещу инфлацията, е намалял с 4 процентни пункта. В същото време се отчита впечатляващ 30-процентов ръст в броя на българите, които инвестират в злато.

Според Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex българите все още предпочитат да държат спестяванията си в банкови депозити, но делът на вложените в жилища средства се е покачил от 18% на 22%. Значително е увеличението и при инвестициите в злато – около 140 000 души са закупили инвестиционно злато, като благородният метал вече измества чуждестранната валута като предпочитан актив за съхранение на стойност.

Финансова грамотност и рискове

Инвестиционният експерт Макс Баклаян подчерта, че хората трябва да спестяват „абсолютен минимум“ от 30% от доходите си. Въпреки това, финансовата грамотност остава предизвикателство. Макар 48% от населението да се чувстват информирани, когато правят инвестиции, според Баклаян реалният дял на неинформираните е по-висок.

Като доказателство за това, проучването посочва, че 14% от анкетираните признават за претърпени финансови загуби поради липса на информация. Изчислено в парично изражение, тази сума възлиза на приблизително 150 милиона лева.

Демографски профил на спестяващия българин

Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в „Тренд“, очерта и демографските особености на спестяващите. Най-активни в това отношение са хората на възраст между 40 и 60 години. В другия край на спектъра са младежите (18–20 г.), които са най-слабо представени сред спестяващите.

Образованието също играе ключова роля – хората с по-висока образователна степен спестяват по-често и по-систематично в сравнение с тези с по-ниско образование.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !