Домакинствата в еврозоната харчат с около една трета повече за храна в сравнение с периода преди пандемията от COVID-19. Този ръст е значително по-голям в сравнение с други стоки, а причината са по-високите разходи за труд и увеличените цени на глобалните суровини, които оскъпяват потребителската кошница, съобщава Европейската централна банка (ЕЦБ) в свой анализ.

Инфлацията в еврозоната е спаднала значително – от връх от 10.6% през октомври 2022 г. до 2.0% наскоро. В същото време заплатите са се увеличили, компенсирайки значителна част от загубите в реалните доходи. По общо усещане ситуацията е по-добра. Но за много домакинства това не се усеща така. Когато хората отиват в супермаркета, доста от тях се чувстват по-бедни отколкото преди инфлационния скок след пандемията. Един от трима се тревожи дали ще може да си позволи храната, която иска да купи. И това е повече от усещане: цените на храните остават упорито високи – с една трета по-високи от нивата преди пандемията.

Въпреки че инфлацията при храните в еврозоната започна да се увеличава малко по-късно от общата инфлация след пандемията, тя достигна много по-високи нива, надхвърляйки 15% на върха си и се нормализира по-бавно. Най-новите данни от август 2025 г. показват, че инфлацията при храните е най-висока сред четирите категории на индекса на общата цена на потребителските стоки и услуги (HICP) – 3.2%.

Изключителен ръст в цените на храните

Въпреки че цените на храните традиционно се покачват малко по-бързо от тези на останалите стоки след въвеждането на еврото през 1999 г., „разликата, която се е натрупала след 2022 г., е яснa и устойчива“, пишат експертите на ЕЦБ Елена Бобейка, Герит Кьостер и Кристиане Никел в блог публикация.

През август цените на храните са били с 34% по-високи спрямо същия месец на 2019 г. За сравнение, общият ръст на всички потребителски цени за същия период е 23%.

Това разминаване е една от причините „защо цените на храните в момента са от особен интерес“ за ЕЦБ при определянето на лихвената политика. Освен това, те „имат непропорционално значение за възприятията и очакванията за инфлацията, които са ключови за осигуряване на ценова стабилност в еврозоната“, добавят авторите.

Основни причини за поскъпването

Инфлацията при храните, която се ускори отново и достигна 3.2% през август, се дължи основно на няколко фактора. Според анализа на ЕЦБ, през последните месеци „увеличенията на разходите за труд и на глобалните цени на хранителни суровини, частично свързани с климатичните промени, изиграха важна роля за новото ускоряване на хранителната инфлация“.

Като примери се посочват:
Продължителните суши в Южна Испания през 2022 и 2023 г., които доведоха до рязко покачване на цените на зехтина.
Неблагоприятното време в ключови страни-износителки като Гана и Кот д’Ивоар, което доведе до скок в цените на кафето и какаото.

Кои продукти поскъпнаха най-много?

Анализът на ЕЦБ показва значително поскъпване при редица основни хранителни продукти от края на 2019 г. насам. 

Цените на месото – говеждо, пилешко и свинско – са с повече от 30% по-високи спрямо края на 2019 г. Цените на млякото са се увеличили с около 40%, а на маслото – с около 50% спрямо нивата преди пандемията. Цените на кафе (54%), зехтин, какао (60%) и шоколад са се увеличили още повече. Хлабът се покачва с около 31%. 

ЕЦБ
ЕЦБ

В различните държави от еврозоната ръстът на цените на храните от края на 2019 г. варира от 20% в Кипър до 57% в Естония. Несправедливата война на Русия срещу Украйна доведе до рязко покачване на разходите за енергия (особено газ) и торове, което увеличи цените на храните в еврозоната през 2021–2023 г., особено в Балтийските държави. По-скоро, увеличенията на разходите за труд и глобалните цени на хранителни суровини, частично свързани с климатичните промени, също играят важна роля за новото ускоряване на инфлацията при храните.

dbr.bg-image

Ръстът на цените на храните варира значително в отделните държави от еврозоната. От края на 2019 г. той е средно 28% в Италия, 37% в Германия и над 50% в балтийските страни. Тези различия отразяват специфичната изложеност на всяка страна на шокове при цените на суровините, динамиката на разходите за труд и цените на енергията. Ръстът на храните в Гърция е с около 30%, а в Хърватия, която последна влезе в еврозоната е 47%. 

Влияние върху домакинствата и политиката на ЕЦБ

Повишението на цените на храните засяга най-силно по-бедните домакинства, тъй като те отделят по-голяма част от доходите си за храна. Въпреки че растящите заплати компенсират част от загубата на реални доходи, авторите отбелязват, че „когато хората отидат в супермаркета… някои от тях се чувстват по-бедни, отколкото преди инфлационния скок, последвал пандемията“.

На фона на тези процеси, ЕЦБ задържа основната си лихва на ниво 2% по-рано този месец. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !