Европейският парламент и икономическата комисия ЕКОФИН дадоха зелена светлина България да стане 21-вия член на еврозоната - ключов проект на Брюксел, целящ да задълбочи връзките между страните членки.

Собствениците на малките бизнеси в България се изправят пред предстоящата смяна на валутата от лев към евро с притеснение, тъй като много от тях се страхуват, че това може да е поредната криза, с която трябва да се справят, казва Euronews.

Притесненията се появяват, докато балканската страна с население от 6.4 милиона души се подготвя да премине от своята национална валута към европейската на 1 януари 2026 г.

В южния български град Хасково семейство Терзиеви отворило първия си био магазин преди повече от 10 години. След като малкият им бизнес вече е преминал през няколко кризи, сега се изправя пред ново предизвикателство — преминаването към еврото.

Николай Терзиев, собственикът на магазина, казва, че вече е започнал да етикетира продуктите с новата валута, но с голямо притеснение. „Нито един продавач не е икономист“, казва той.

„Това, което ни тревожи, е информацията, която получаваме от наши познати в страни, които вече са приели еврото — да, икономическите показатели се подобряват, но населението обеднява. Но по-големите бизнеси печелят повече.“

Цените на стоките се покачват

България е необичайна в това отношение, тъй като обвърза лева с еврото още от началото на валутния борд през 1999 г., дори преди да се присъедини към ЕС през 2007 г. Страната има много ниски нива на дълг – едва 24.1% от БВП, казва Euronews. 

Това е значително под границата от 60%, заложена в икономическите критерии за членство в еврозоната. Последната стъпка беше да се намали инфлацията под референтната стойност от 2.8%, или не повече от 1.5% над средното на трите държави с най-ниска инфлация в еврозоната.

Въпреки това, през последния месец има осезаемо увеличение на цените от доставчици, което предизвиква притеснения за възможни фалити.

„Преминаването на България към еврото не е най-големият ни проблем. Нашият голям проблем е това, което причинява покачването на цените. Просто е, когато цените се вдигат, а покупателната способност на хората е ниска, какъвто е случаят в България, хората купуват по-малко, а ти продаваш по-малко,“ казва Терзиев.

Най-големите притеснения са за януари догодина, когато и двете валути ще бъдат в обращение за един месец.

„Много добре знаем, че хаосът ще започне в началото на януари. От януари ще трябва да връщаме ресто в евро, ще трябва да изчисляваме в евроцентове. Постоянно ще трябва да обменяме левове в евро и да ходим до банката. Ще трябва да работим и да обменяме пари едновременно. Физически не знам как ще го издържим.“

Но не всички клиенти на магазина на Терзиев възприемат пазаруването в евро негативно - най-новото проучване на Евробарометър, проведено от ЕС, показва, че 50% от българите са против, а 43% – „за“.

Някои от причините включват страх от инфлация, недоверие към официалните институции в страна, която е имала седем правителства за четири години, и широко разпространена дезинформация в социалните мрежи. В Хасково много жители казват, че не бързат да обменят парите си.

„Не, нямам много за обмен,“ казва един клиент. „Абсурдно е. Засега избирам да остана оптимист и вярвам, че няма да е необходимо,“ казва друг.

Въпреки че мнозина се страхуват от промяната, други изразяват доверие.

„Много съм щастлива, че България ще приеме еврото. Надявам се това да помогне на страната икономически. Не съм притеснена,“ казва една клиентка – Моника Боюклиева.

„Не мисля, че инфлацията е причинена от еврото — тя се дължи на други фактори. Надявам се всичко да мине гладко и да няма големи повишения на цените,“ добавя Боюклиева.

От 8 август всички цени в търговията на дребно трябва да се изписват и в двете валути. Всички банки трябва да обменят левове до края на 2026 г., като през първите 6 месеца това ще бъде без такса. 

Българската народна банка ще обменя банкноти и монети от лев в евро за неограничен период от време.