В историята на еврозоната няма установен прецедент, при който държава да е въвела единната европейска валута в годината на присъединяването си без редовно, нормално функциониращо правителство. Историческият опит сочи, че този процес винаги е бил съпроводен от стабилна политическа обстановка, поне до момента на влизането в сила на общата валута.

Първата такава държава може да е България след като ден след поредните мащабни протести в София и в цялата страна премиерът Росен Желязков обяви оставката на кабинета преди днешното гласуване на вота на недоверие.

По негови думи коалицията е обсъдила ситуацията и няма съмнение, че предстоящия вот на недоверие правителството ще получи подкрепа. Независимо от това, решенията на Народното събрание имат значение, когато отразяват желанието на суверена, посочи премиерът.

По думите на Желязков това е протест за ценности и поведение, а не социален и гражданската енергия трябва да бъде поощрена. Вотът на недоверие все пак проведе след подадената оставка на кабинета и беше отхвърлен от присъстващите в зала 106 народни представители.

Политическата стабилност като условие

Присъединяването към валутния съюз е сложен процес, който изисква пълна ангажираност и приемственост от страна на управлението. Данните за всички досегашни членки на еврозоната потвърждават, че преходът към еврото се е случвал в условия на нормален политически процес, а не при управлението на служебен кабинет.

Пътят на страните членки към еврото

Разширяването на еврозоната протича на няколко етапа, като всяка страна преминава през собствени процедури, но при спазване на общото правило за наличие на редовна власт.

Основателите и първата вълна

Първите 11 държави се присъединяват към валутния съюз през 1999 г., като еврото е въведено в брой три години по-късно, през 2002 г. Гърция се присъединява малко след тях – през 2001 г., и също въвежда банкноти и монети през 2002 г.

  • Австрия (1999)
  • Белгия (1999)
  • Германия (1999)
  • Гърция (2001)
  • Ирландия (1999)
  • Испания (1999)
  • Италия (1999)
  • Люксембург (1999)
  • Нидерландия (1999)
  • Португалия (1999)
  • Финландия (1999)
  • Франция (1999)

Последващи разширявания (2007 – 2023 г.)
След първоначалната група процесът на разширяване продължава, като нови държави се присъединяват постепенно. Последната страна, приела еврото, е Хърватия в началото на 2023 г.

  • Словения (2007)
  • Кипър (2008)
  • Малта (2008)
  • Словакия (2009)
  • Естония (2011)
  • Латвия (2014)
  • Литва (2015)
  • Хърватия (2023)

България е приета да стане 21‑вата страна в еврозоната от 1 януари 2026 г.

Изисквания една страна да се присъедини към еврозоната

За да се присъедини към еврозоната, една държава трябва да е член на ЕС и да изпълни Маастрихтските критерии за конвергенция, които включват контролирана инфлация, стабилни фискални баланси и публичен дълг, стабилни обменни курсове и дългосрочни лихвени проценти, както и съвместимост на националното законодателство с Договорите на ЕС и със Статута на Европейската система на централните банки и ЕЦБ. Конвергенцията трябва да бъде устойчива във времето, за да се гарантира стабилността на общата валута.

Няма изискване страната да има редовно (избрано) правителство в момента на приемане на еврото – критериите са икономически и правни, а политическият статус на правителството не е формално условие. Това става ясно от страницата на Европейската централна банка. Критериите са по-скоро икономически, отколкото политически. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google