Дънер на дърво от вида източен червен кедър, заровен в Източна Канада от хилядолетия и почти идеално запазен, илюстрира потенциала на нов вид тактика за съхранение на въглероден диоксид в борбата срещу изменението на климата - дървени „трезори“. 

Състоянието на дънера показва, че ако дървесината бъде заровена под земята, вместо остави да изгние на открито, може да задържи милиарди тонове въглероден диоксид (CO2) извън атмосферата, смятат експерти, цитирани от списание Science.

"Необичайните условия, при които дънерът се е запазил, осигуряват критична информация за стратегията за т. нар. дървени трезори", казва Нинг Зенг, учен по климата в Университета на Мериленд, който е участвал в изследването.

Много изследователи смятат, че свиването на емисиите на парникови газове, макар и от съществено значение, няма да е достатъчно, за да се ограничат опасните количества затоплящи елементи. Затова учените и компаниите търсят начини за премахване на CO2 от околната среда. 

Някои искат активно да отделят CO2 от атмосферата или океана, а други се опитват да предотвратят навлизането на CO2 в атмосферата, например чрез улавяне на емисиите и изпомпването им в скални образувания за дългосрочно съхранение или чрез заравяне на биомаса в морето, където въглеродът може да остане заключен за векове. 

Дървените трезори, базирани на заравянето на биомаса на сушата, представляват още една идея за улавяне на въглерод, която придобива популярност през последните години. На теория около 4.5% от общата биомаса в света (комбинация от отпадъчна и устойчиво добита дървесина) може да бъде "погребана "в дървени трезори, изчисляват Зенг и колегите му. Това би премахнало до 10 гигатона CO2 от атмосферата годишно - еквивалентно на около два пъти повече от годишните емисии на Съединените щати. 

Един от основните въпроси обаче е доколко заравянето ще помагне за задържането на въглерода в дървесината да остане под земята. На повърхността термити, гъбички и други организми бързо разлагат дървесината и изхвърлят CO2 обратно в атмосферата. Но археолозите отдавна знаят, че в среда без кислород разлагането може да се забави многократно. Въпросът е дали учените могат да пресъздадат тези условия с ниско съдържание на кислород в голям мащаб.

През 2013 г. Зенг и колегите му тестват различни условия за погребване на дървесина в Квебек, когато на две метра под повърхността откриват 78-сантиметрово парче източен червен кедър. Използвайки датиране с въглерод-14, те установяват, че артефактът е на 3775 години. 

Дънерът е запазил около 95% от въглерода в себе си. Той е бил заровен в непромокаем, напоен с вода слой от глина, отложен от море, което след това се е оттеглило. Изследователите вярват, че глината е предотвратила доставянето на прясна, богата на кислород вода до дънера и го е предпазила от разлагане. Морската грина обаче не се среща навсякъде и все още липсват доказателства, че други видове почви могат да запазят въглерода в дървото по същия начин. 

Друг въпрос е доколко икономически реалистично е заравянето на дървета, като се имат предвид многобройните им приложения. За да се избегнат някои от проблемите, Зенг предлага засега да се заравя само отпадъчна дървесина, която, според него, може да улови между един и два гигатона CO2 годишно, тоест еквилента на един или два пъти емисиите на държава като Япония, например. 

Известно е, че градовете генерират много дървесни отпадъци, които дори създават опасности от пожар. Погребването им в "дървени трезори" всъщност може да помагне за решаването на много проблеми, казват експертите. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !