Захарни и оризови сиропи все по-често се използват вместо истински мед, а производителите в региона са притиснати от евтиния внос. В Румъния производството се срина до едва 10 000–15 000 тона

Медът в Европа е изправен пред сериозен проблем с фалшификациите, а евтиният внос допълнително притиска производителите в региона. Проучване на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) показва, че около 46% от меда, внесен в Европейския съюз, е фалшифициран.

На европейско ниво се посочва още, че между 20% и 30% от меда, продаван в магазините, може да е фалшифициран.

Проблемът засяга и България, която е сред големите производители на мед в ЕС, а евтиният внос от трети страни оказва натиск върху цените и местните пчелари.

Сериозен пример идва от съседна Румъния. Страната ще произведе едва 10 000–15 000 тона мед през тази година – количество, което е достатъчно за вътрешното потребление, но е значително под обичайните нива.

Какво има в буркана вместо мед

Фалшифицирането на меда вече е достатъчно усъвършенствано, за да затруднява дори лабораторните анализи. Най-често истинският мед се смесва със захарни сиропи от ориз, пшеница или захарно цвекло. Целта е проста – да се увеличи обемът и да се намали производствената цена, като същевременно продуктът запази вида на истински мед.

Особено трудно за откриване с традиционните методи е оризовият сироп, тъй като профилът му на захарите до голяма степен наподобява този на естествения мед.

В някои случаи вместо мед могат да бъдат използвани промишлена глюкоза, нишесте или желатин.

Друг често срещан начин за измама е евтин полифлорен мед да бъде продаван като по-скъп сорт. Например под етикета „акациев мед“ може да се предлага смес от различни видове мед с вносна продукция.

Китай и Турция са сред основните източници

Най-голямата част от фалшифицирания мед, който достига европейския пазар, идва от Китай и Турция. Според данните, цитирани от румънските пчелари, все по-сложни са и маршрутите, по които подобна продукция влиза в ЕС. Мед от Китай например може да бъде реекспортиран през други държави с документи, които променят декларирания му произход.

Това затруднява откриването му при стандартните митнически проверки.

Допълнителен натиск върху европейските производители се очаква и от търговското споразумение между ЕС и страните от Меркосур. Предвижда се безмитният внос на мед от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай да достигне 45 000 тона, спрямо около 24 000 тона в момента.

Случаят с Румъния показва докъде може да стигне натискът върху сектора.

Производството там се очаква да бъде едва 10 000–15 000 тона през 2026 г. Основната причина е рязкото намаляване на броя на пчелните семейства. Според местната Асоциация на пчеларите те са намалели наполовина през пролетта на 2025 г. Миналата година производството е било едва 30% от нормалното, или спад от 70%.

Сред причините са неблагоприятните климатични условия, сушата и проблемите с медоносната растителност. Румънските пчелари посочват и употребата на неоникотиноиди като фактор за загубата на пчелни семейства.

Тази година ситуацията е малко по-добра за пчеларите, които са успели да запазят кошерите си. Има производство на акациев, липов и рапичен мед, както и на слънчогледов мед.

Проблемът обаче е реализацията.

Производствените разходи за килограм мед достигат около 10–11 леи, докато изкупната цена може да падне до 9–10 леи. Това означава продажба на загуба.

Истинският мед остава в складовете

Ниските цени на европейския и световния пазар са свили и износа на румънски мед. Румъния е изнасяла повече от половината от произведения мед, но след 2022 г. износът рязко намалява. Според пчеларите евтиният мед от Китай и Украйна оказва сериозен натиск върху производителите в Източна Европа. Западните купувачи предпочитат по-ниските цени, докато продукцията от Румъния, Унгария и България остава в складовете.

На практика местните производители се конкурират с продукти, които могат да бъдат значително по-евтини от истинския мед.

Може ли да разпознаем фалшивия мед у дома

В интернет се разпространяват различни домашни тестове за мед, но те не могат надеждно да докажат дали продуктът е фалшифициран. За сигурно установяване са необходими лабораторни анализи.

Все пак потребителят може да обърне внимание на няколко неща.

Етикетът е първото място, което трябва да се провери. Ако продуктът е смес от мед от различни държави, информацията за произхода трябва да се прочете внимателно.

Цената също е сигнал. Ако буркан, обозначен като определен сорт мед, се продава на необичайно ниска цена, това е причина за внимание.

Кристализацията сама по себе си не е надежден тест за автентичност. Различните видове истински мед кристализират с различна скорост – акациевият например остава течен по-дълго, докато други видове кристализират по-бързо.

Същото важи и за тестовете с вода или хартия, които често се представят онлайн като начин за доказване на истински мед. Те могат да дадат ориентир за някои характеристики на продукта, но не могат да заменят лабораторен анализ.

Най-сигурният подход е да се купува мед от проверен производител, при когото произходът и проследимостта на продукта могат да бъдат установени.

И в България натискът върху пчеларите е сериозен

Румънският пример е показателен и за по-широкия проблем в региона. България също е сред значимите производители на мед в ЕС, но местните пчелари са изправени пред комбинация от климатични рискове, високи разходи, загуби на пчелни семейства и натиск от евтиния внос.

Когато на един рафт истинският мед трябва да покрие разходите на пчеларя, транспорта и преработката, а до него стои продукт на значително по-ниска цена, конкуренцията става трудна. Това не е проблем само за пчеларите. Пчелите са ключови за опрашването на редица земеделски култури, а състоянието на сектора има пряко значение за селското стопанство.

Как Европа променя правилата за етикетите

Една от мерките срещу измамите е по-строгото обозначаване на произхода. При смесите от мед, произхождащи от няколко държави, новите правила предвиждат върху етикета да се посочват държавите на произход и делът им в сместа.

Целта е потребителят да може да разбере не просто, че купува „смес от мед от ЕС и извън ЕС“, а какъв е реалният произход на продукта.

В Румъния вече е внесен законопроект, който предвижда държавите на произход да бъдат изреждани според дела им в сместа, заедно със съответния процент.

При смеси от повече от четири държави първите четири трябва да представляват общо над 50% от количеството, за да може да бъде посочен процентът само за тях.

Това е част от по-широката европейска борба с измамите при меда.

Защо това е важно и за българския потребител

Истинският мед не може да се произведе за няколко лева на килограм. Зад него стоят пчелни семейства, кошери, транспорт, подхранване, ветеринарни разходи, труд и сериозен риск от климатичните условия. Когато евтин продукт, представян като мед, се продава значително под себестойността на истинския, въпросът вече не е само кой предлага по-добра цена.

Въпросът е какво всъщност има в буркана.

Затова при покупка най-сигурният избор е мед с ясен произход от проверен производител. А ако цената изглежда прекалено добра, за да е истина, вероятно има причина.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !