Разходите за храна са едно от най-големите пера в бюджета на европейските домакинства, като представляват средно 11.9% от общите им разходи. В някои държави като Румъния обаче този дял достига до 20%. В същото време цените на хранителните продукти варират драстично в различните части на континента.

Индексът на ценовото равнище на храните на Евростат предоставя ясна основа за сравнение. Ако приемем, че една стандартна хранителна кошница в Европейския съюз струва 100 евро, индексът показва колко би струвала същата кошница във всяка отделна държава. Стойност над 100 означава по-високи цени от средните, а под 100 – по-ниски.

Кои са най-скъпите и най-евтините държави в Европа?

По данни на Евростат за 2024 г. най-скъпата страна за хранителни стоки сред 36 европейски държави е Швейцария. Там стандартната кошница струва 161.1 евро, което е с 61.1% над средното за ЕС. Веднага след нея се нареждат други две държави от Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA) – Исландия (146.3 евро) и Норвегия (130.6 евро).

На другия полюс е Северна Македония, която е най-евтината страна в класацията. Там същата хранителна кошница струва едва 73 евро, или с 27% по-малко от средното за ЕС. Важно е да се отбележи, че Северна Македония е страна кандидат за членство в ЕС, докато Швейцария не е част от Европейското икономическо пространство и търговските ѝ отношения със съюза се базират на двустранни споразумения.

Къде се нарежда България и регионът?

България се нарежда на 29-о място в класацията, което я поставя сред по-евтините страни в Европа. Със стойност на кошницата от 87.1 евро, страната ни е значително под средноевропейското ниво. Като цяло Югоизточна Европа и Западните Балкани показват най-ниските цени на храните.

По-евтини от България са предимно страни от региона, както и някои централноевропейски държави. Ето някои от страните с най-ниски цени на храните:

  • Северна Македония: 73 евро
  • Румъния: 74.6 евро
  • Турция: 75.7 евро
  • Босна и Херцеговина: 82.5 евро
  • Черна гора: 82.6 евро

Сърбия (95.7 евро) и Албания (98.7 евро) също остават под средното за ЕС.

Какви са разликите в рамките на ЕС?

В границите на Европейския съюз най-ниското ценово равнище на храните е регистрирано в Румъния (74.6 евро), а най-високото – в Люксембург (125.7 евро). Това означава, че храните са с 25.4% по-евтини в Румъния и с 25.7% по-скъпи в Люксембург спрямо средното за ЕС.

Освен Люксембург, с цени на храните с над 10% над средното се отличават още Дания (119.3 евро), Ирландия (111.9 евро), Франция (111.5 евро), Австрия (110.9 евро) и Малта (110.9 евро). Сред големите икономики в ЕС, Италия (104 евро) и Германия (102,9 евро) също са над средното ниво, докато Испания (94.6 евро) е с 5.4% по-евтина.

Защо съществуват толкова големи разлики в цените?

Според експерти, няколко ключови фактора обясняват тези драстични разлики. Алън Матюс, професор в Тринити колидж в Дъблин, посочва разликите в доходите като основна причина.

„Най-важната причина са разликите в доходите и заплатите“, казва той пред Euronews Business. В страни с по-високи заплати, като Дания и Швейцария, разходите за труд в земеделието, преработката и търговията са по-високи и се прехвърлят върху потребителите.

Матюс добавя, че данъчното облагане, особено ДДС върху храните, също играе роля. Някои страни като Ирландия имат нулева ставка за храни, докато в Дания те се облагат със стандартната ставка.

Илария Бенедети, доцент в Университета на Туша, подчертава и структурни фактори като производствени разходи и интеграция на веригите за доставки.

„По-малките и силно отворени икономики — често с валути, подложени на по-рязки колебания — изпитаха по-силно прехвърляне на нарастващите разходи за енергия и селскостопански суровини по време на пандемията и конфликта Русия–Украйна“, обяснява тя.

Как цените влияят на домакинствата?

Тези ценови разлики имат сериозно отражение върху продоволствената сигурност, особено когато се вземат предвид и доходите. Йеремияш Матé Балог, доцент в Университета „Корвинус“ в Будапеща, отбелязва, че тежестта е непропорционално по-голяма за домакинствата с по-ниски доходи.

„Докато страните с високи доходи могат да поемат по-високи ценови равнища, домакинствата с по-ниски доходи в Централна и Източна Европа са изправени пред непропорционално по-голяма тежест, дори когато номиналните цени на храните са по-ниски“, коментира той пред Euronews.

Индексът на Евростат не отчита доходите, така че стойностите не са коригирани спрямо достъпността. Въпреки че храната е скъпа в Дания, по-високите доходи там позволяват на хората да си я позволят. В същото време, в страни от Източна Европа храната представлява над 20% от разходите на домакинствата, докато в по-богатите икономики този дял е под 12%. В резултат, едно и също увеличение на цените има много по-тежки последици там, където доходите са по-ниски.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google