• Много компании изчезват с времето, но някои бизнеси са изключително издръжливи.
  • Те оцеляват през войни, икономически кризи и технологични революции, продължавайки да работят векове след основаването си.
     

Компаниите идват и си отиват, и дори титаните в индустрията са подвластни на капризите на пазара. Само погледнете Woolworth’s, Circuit City, Blockbuster, Pan Am, Compaq и Tower Records – всички те вече не съществуват.

Някои компании обаче са впечатляващо издръжливи, оцелявайки след войни, икономически колапс и векове на променящи се технологии, тихо продължавайки да функционират дълго след като основателите им са забравени. Ето пет такива бизнеса, които се нареждат сред най-старите съществуващи компании в света.

Nishiyama Onsen Keiunkan 

Признат от Книгата на рекордите на Гинес като най-стария хотел на Земята, този хотел с горещи извори в префектура Яманаши, Япония, посреща гости повече от хилядолетие.

Легендата разказва, че през 705 г. най-големият син на Фудживара но Каматари - най-могъщото аристократично семейство през този период, се скита в района, когато открива горещи извори. Скоро след това е построен риокан - традиционен японски хотел с термални извори.

Хотелът се управлява от едно и също семейство в продължение на 52 поколения. През това време много известни личности са прекрачвали вратите му, включително японският самурай Токугава Иеясу (основател на династията на шогуните Токугава през 1603 г.) и настоящият император на страната Нарухито.

Хотелът отдавна е известен в Япония. Но популярността му получава огромен тласък през 2011 г., когато Книгата на световните рекорди на Гинес определя Nishiyama Onsen Keiunkan за най-стария хотел в света.

Дълголетието на хотела отразява по-широк модел в Япония, която е дом на непропорционално голям брой от най-старите компании в света, до голяма степен благодарение на акцента върху устойчивостта и семейната собственост от поколение на поколение.

Стандартните стаи в Nishiyama Onsen Keiunkan имат три секции: две зони за сядане и една всекидневна. Традиционни японски свитъци, наречени kakejiku, висят по стените, показвайки природни изображения с калиграфски подпис на художника.

Има общо шест горещи извора - четири открити и два закрити. В два от вътрешните се влиза само с резервация, осигурваща достъп на хората с татуировки (в Япония повечето спа центрове забраняват татуировките поради връзката им с якудза, въпреки че това бавно се променя.)

Дългата история на Nishiyama Onsen Keiunkan включва много драматични моменти. Има големи пожари през 1909 г. и 1916 г. Голяма скала унищожава една от сградите на риокана през 1925 г. Голям тайфун удря през 1982 г. В резултат на това основната сграда на хотела се мести три пъти.

Може би не е изненадващо, че Япония е дом и на втория най-стар хотел в света, Hoshi Ryokan.

Kongō Gumi, строителна компания, за която се твърди, че е основана през 578 г. сл. Хр., пък е най-старата непрекъснато действаща независима компания в света - до 2006 г., когато става дъщерно дружество на Takamatsu Construction Group.

Staffelter Hof

Разположена в германския винен регион Мозел, Staffelter Hof е най-старата непрекъснато действаща винарна в света, като е основана от бенедиктински монаси през 862 г. сл. Хр.

Това също така е и седмата най-стара компания в света, която не е прекъсвала съществуването си.

Нейните лозя започват да произвеждат вино по същото време, когато викингите нападат Франция и Великобритания.

След това преживява разпадането на Свещената Римска империя, Наполеоновите войни и Първата и Втората световна война, както и период на държавен контрол по време на Френската революция в края на 18 век. Не много дълго след края на революцията през 1799 г. лозята отново става частна собственост и оттогава се управлява от едно и същото семейство.

Дестилерията в имота е основана след 1890 г. от Килиан Клайн. Всяка година в нея се произвежда шнапс, както и няколко домашно приготвени ликьора.

През 1960 г. е създадена и настоящата къща за гости, която се състои от 4 двойни стаи и 6 апартамента.

Staffelter Hof разполага общо с 12 хектара лозя, като 90% от произвежданите вина са бели.

Кралският монетен двор

dbr.bg-image

Кралският монетен двор е основан през 886 г. сл. Хр., което го прави най-старият оцелял бизнес в Обединеното кралство.

Историята му започва по време на преселването на Лондон след викингската окупация на столицата, когато започва да произвежда сребърна монета на Алфред Велики (почитан англосаксонски крал).

В продължение на векове монетният двор се е помещавал в Лондонската кула, преди да се премести в специални помещения през 19 век.

През 1325 г. започва да произвежда монети за чужди държави, практика, която продължава чак до 2024 г. Днес, почти 1150 години след основаването си, той продължава да произвежда монети за Обединеното кралство, като е правил това за около 60 крале и кралици, включително настоящия монарх, крал Чарлз III.

След като Лондон беше избран за домакин на Летните олимпийски игри през 2012 г., Кралският монетен двор бе избран за производител на медалите за Олимпиадата. Така Монетният двор произвежда 4 700 златни, сребърни и бронзови медала.

От 2018 г. Кралският монетен двор разширява бизнеса си, за да компенсира намаляващото използване на парични средства. Той разшири дейността си в областта на инвестициите в благородни метали, исторически монети и луксозни колекционерски предмети, което доведе до оперативна печалба от 12.7 милиона британски лири през 2020–2021 г.

През 2022 г. Кралският монетен двор обяви, че строи нов завод в Южен Уелс за извличане на благородни метали от електронни отпадъци. Първите количества от това устойчиво добито злато вече се използват в ново бижутерско подразделение – 886 от Кралския монетен двор – кръстено в чест на символичната година на основаването му.

Монетният двор редовно произвежда и възпоменателни монети за колекционерския пазар, с различно качество и изработени от различни благородни метали.

Beretta

Италианската компания за производство на огнестрелни оръжия Fabbrica d’Armi Pietro Beretta е най-старият производител на оръжия в света, според Книгата на рекордите на Гинес.

Beretta, както е по-известна, е собственост и се управлява от едно и също италианско семейство от основаването си преди 500 години.

Точната дата на основаването ѝ е неизвестна, но най-ранната документирана продажба е, когато Бартоломео Берета продава 185 цеви за аркебузи на Венецианската република за 296 дуката през 1526 г.

Компанията доставя огнестрелни оръжия на военни, правоохранителни органи и цивилни пазари оттогава - и е доставяла оръжия за всяка голяма европейска война от 1650 г. насам.

От 2015 г. президент и главен изпълнителен директор на Fabbrica d'Armi Pietro Beretta (Beretta S.p.A.) е Франко Гусали Берета.

Традиционната предаване на династията Beretta от баща на син е прекъсната, когато Уго Гусали Берета поема контрола. Чичовците му Карло и Джузепе Берета са бездетни. Уго се жени за член на семейство Берета и приема фамилното име. Синовете му сега са преки потомци по майчина линия на семейството.

Сега тя се управлява от 15-ото поколение на семейство Берета.

Zildjian

Макар че малко американски компании се доближават до възрастта на тези по-стари институции, производителят на чинели Zildjian се откроява не само като една от най-старите компании, базирани в САЩ, но и като най-старият непрекъснато действащ производител на музикални инструменти в света.

Компанията е основана в Константинопол (сегашен Истанбул) през 1623 г. от арменския алхимик и металург Аведис Зилджиан, който открива издръжлива метална сплав, която може да издава ясни музикални звуци, без да се чупи.

Султан Мустафа I дава на Аведис осемдесет златни монети за развитието на бизнеса, в допълнение към официалното признаване на фамилното име Zilciyan, или Zildjian, което означава "Син на производител на чинели" или "Семейство на ковачи на чинели".

Zildjian се утвърждава в Османската империя и по-късно започва да продава чинели в много големи европейски столици.

През 1850 г. Аведис II построява собствен кораб, с който изнася музикалните инструменти, произведени в Истанбул, за международните търговски изложения.

Той умира през 1865 г. и, тъй като синовете му са твърде млади, брат му Кероп II поема компанията. Той представя линия от инструменти, наречени K Zildjian, които се използват от класическите музиканти до ден днешен. Кероп II умира през 1909 г. в Константинопол.

След това, през 20-те години на миналия век, семейният бизнес за производство на чинели се премества в Масачузетс под ръководството на Аведис III - точно навреме за ерата на джаза.

Продажбите на компанията се увеличават драстично, след като барабанистът на The Beatles Ринго Стар свири с тях в шоуто на Ед Съливан през 1964 г.

Противно на семейната традиция, която повелява тайната на производството да се предава само на един наследник, Аведис III я споделя и с двамата си синове.

В началото на 1977 г. Арман Зилджиян е назначен от баща си за президент на компанията, но скоро след това избухва конфликт между него и брат му Робърт Зилджиян, заради който Робърт се отделя от компанията и през 1981 г. започва да прави собствени чинели Sabian в канадската фабрика, която остава за него.

Арман Зилджиян умира на 81 години през 2022 г., а тайната "рецепта" за сплавта Zildjian се предава на дъщерите му Крейги и Деби, които са представители на 14-ото поколение във фамилията.

Те продължават да управляват семейния бизнес от настоящата централа на компанията в Норуел, Масачузетс.

Компанията е най-големият производител на чинели (и палки за барабани) в света.