• Европа се превръща в най-бързо затоплящия се континент в света, като температурите се покачват два пъти по-бързо от средното за планетата.
  • Учените идентифицират четири основни причини за тази тревожна тенденция: променени метеорологични модели, близостта до Арктика, намаляващата снежна покривка и парадоксално, по-чистият въздух.
  • Тези фактори водят до все по-смъртоносни горещи вълни и екстремни климатични явления.

Целият свят се затопля все повече, тъй като замърсяването с въглерод от изгарянето на изкопаеми горива задържа все повече топлина, но Европа се затопля два пъти по-бързо от другите континенти. Последиците са все по-смъртоносни, с десетки хиляди смъртни случаи от топлинни вълни досега това лято.

Защо Европа е най-засегната от глобалното затопляне?

Затоплянето на сушата изисква по-малко топлина, отколкото на обширните и дълбоки океани, така че всички континенти се затоплят по-бързо от моретата. Но Европа е особено уязвима поради четири причини: променени метеорологични модели, близост до Арктика, по-малко сняг и по-малко замърсяване на въздуха.

В резултат на това в Европа сега е с 2.5°C по-горещо, отколкото преди масовото изгаряне на изкопаеми горива, почти двойно повече от средното за света покачване от 1.4°C. Температурите в Европа са се повишавали с 0.56°C за десетилетие от средата на 90-те години на миналия век, в сравнение с 0.42°C в Северна Америка, 0.36°C в Африка и 0.27°C в Южна Америка.

Как се промениха климатичните модели в Европа?

Промените в циркулацията на атмосферата над Европа доведоха до по-чести и по-интензивни летни горещи вълни. Това включва най-лошата гореща вълна досега, през юни 2026 г., при която огромна площ от горещ въздух беше задържана под неподвижен „топлинен купол“.

Учените все още изследват ролята на глобалното затопляне в причиняването на промени в атмосферната циркулация, но връзката изглежда все по-вероятна.

Д-р Саманта Бърджис от службата на ЕС за изменение на климата „Коперник“ заявява: „Виждаме статистически значими промени в моделите на повърхностното налягане и други показатели за циркулация, когато разглеждаме тенденциите през последните 40 или повече години, и в този времеви мащаб те са по-вероятно свързани с изменението на климата, отколкото с естествената променливост.“

Връзката може да е резултат от променящо се струйно течение - бърз вятър с висока скорост, който има силно влияние върху времето в Европа и е повлиян от покачващите се температури.

Защо Арктика е важна?

Арктика е най-бързо затоплящият се регион на планетата, въпреки че няма суша. Това е така, защото бялата полярна ледена шапка, която обикновено отразява по-голямата част от слънчевата светлина обратно в космоса, се топи бързо. В резултат на това по-тъмният океан, изложен на топенето, абсорбира много повече топлина, която след това топи повече лед, образувайки порочен кръг. Тъй като значителна част от Европа е сравнително близо до Арктика, температурите следователно се покачват по-бързо.

Ами снежната покривка?

По-голямата част от Европа е имала снеговалежи през зимата в миналото. Подобно на арктическия морски лед, този сняг е отразявал слънчевата светлина и е поддържал континента по-хладен. Но климатичната криза свива покритите със сняг площи.

През март 2025 г. снежната покривка на Европа е била около 1.3 милиона км², с 31% под средната стойност за периода 1991-2020 г. Тази загубена площ е приблизително равна на площта на Франция, Италия, Германия, Швейцария и Австрия взети заедно. Това е третата най-ниска снежна покривка, откакто започват да се води подобна статистика през 1983 г.

Защо намаленото замърсяване на въздуха влияе върху температурите?

Замърсяването на въздуха убива милиони хора по света всяка година и затова опитът на Европа за намаляване на нивата на токсичност във въздуха през последните десетилетия е недвусмислено добър. По-чистият въздух обаче разкрива и въздействието на нарастващото замърсяване с въглероден диоксид в атмосферата.

Частиците на замърсяването на въздуха могат да отразяват слънчевите лъчи, директно или чрез образуване на облаци, което означава, че топлината не достига до земята. По-малко частици означава по-малко отражение и повече топлина, която се улавя от парникови газове. По-ниското замърсяване може дори да е свързано с увеличаването на блокиращите метеорологични модели.

Колко важен е всеки от четирите фактора по-горе?

Краткият отговор е, че учените все още не знаят, но са си поставили за цел да направят оценка следващата година.

Бърджис казва: „Това, което можем да кажем, е, че значението на всеки фактор трябва да варира в зависимост от сезона, като близостта до Арктика е важна през есента и зимата, а промените в циркулацията от края на 70-те години на миналия век са с по-голяма статистическа значимост през лятото.“

Спадът на замърсяването на въздуха е най-забележим през зимата поради намаляването на отоплението с въглища в домовете, а снежната покривка е зимен проблем. Зимното затопляне в Европа през последните десетилетия е най-силно на север, докато лятното затопляне е най-силно на югоизток.

Какви са последствията?

Бързото затопляне води до все повече смъртни случаи и по-интензивни горски пожари и суши. Бурите, интензивните валежи и наводненията също се усилват от допълнителната топлина в климатичната система. Всички те дълбоко засягат живота и поминъка на целия континент и ще продължат да се влошават, докато емисиите достигнат нетна нула. Спешно са необходими бързи намаления на замърсяването с CO2 и въвеждането на мерки за защита на гражданите.

В края на юли ръководителят на ООН по климата Саймън Стил заяви: „Ужасните последици от тази климатична криза – както човешки, така и икономически – вече достигат национални нива на извънредна ситуация. Това, което трябва да се направи, е ясно: да оставим въглищата, петрола и газа по-бързо зад гърба си, да увеличим възобновяемите енергийни източници и да защитим хората.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google