Пазарите рядко чакат официалните новини. Те ги предусещат, калкулират и често реагират още преди политиците да застанат пред камерите.

Една от важните теми, които експертите се опитват да прогнозират, е какво би означавал краят на войната в Украйна за регионалните капиталови пазари и защо именно Централна и Източна Европа продължава да бъде сред най-подценяваните в глобален мащаб.

Веселин Димитров – трейдър и финансов анализатор в Expat Capital, казва, че още в началото на войната през 2022 г. Централна и Източна Европа попада под общ знаменател в очите на международните инвеститори.

Капиталовите потоци рязко се отдръпват, а войната се превръща в допълнителен риск, който влиза директно в оценките на компаниите.

По думите на Димитров именно този геополитически риск продължава да държи компаниите в региона силно подценени. Ако се стигне до устойчиво примирие, ефектът би бил двоен – рязко повишаване на инвеститорския интерес и бърза корекция на цените нагоре.

Очакванията му в краткосрочен план са за двуцифрени ръстове, подкрепени от стабилна макроикономическа среда, а в по-дългосрочен – за по-устойчиво преоценяване на регион, който дълго време е бил неглижиран.

Колко бързо реагират пазарите – в дни, часове или минути

Пазарите работят със сценарии и вероятности, а не с окончателни факти. Част от очакванията за край на войната вече са заложени в цените, но не и напълно. Геополитическите събития рядко могат да бъдат „оценени на 100%“, защото политическите решения могат да се променят за часове.

Именно затова, при реален пробив – официално примирие или ясно политическо решение – Димитров очаква почти мигновена реакция.

Веселин Димитров – трейдър и финансов анализатор в Expat Capital
Веселин Димитров – трейдър и финансов анализатор в Expat Capital

Първите спечелили от пазарите, според него, биха били: инфраструктурни компании, банки и финансовият сектор като цяло, защото това биха били и директните бенефициенти в момента на възстановяването на страната.

Ралито в тях, по правило, се разлива към целия пазар в рамките на следващите месеци.

"Пазарите винаги гледат напред. И в момента ситуацията, която се случва в Украйна е калкулирана в цената на активите. Много често, когато настъпи рецесия, пазарите са го калкулирали 6 месеца предварително. Така стоят нещата и с големи геополитически събития, каквото е и войната", каза Веселин Димитров по време на съвместния подкаст на Darik Business Review с Expat Capital. 

Aнализаторът подчерта, че опитите за „хващане“ на краткосрочни движения, на база новините, носят спекулативен характер, докато дългосрочната визия за региона остава валидна независимо от точния момент на вход.

За по-рисковите инвеститори настоящата среда предлага възможности още сега. По-консервативните, от друга страна, вероятно ще изчакат конфликтът да бъде окончателно решен, дори с цената на пропуснат първоначален ръст.

Защо индексите в Централна и Източна Европа, а не САЩ

Една от основните разлики между американските пазари и тези в региона е структурата на инвеститорите. Големите институционални фондове често са ограничени от класификациите на пазарите.

Димитров подчерта, че България, например, все още е в категорията frontier market (много ранен и слабо развит капиталов пазар), което автоматично изключва редица глобални инвеститори.

"Големите институционални инвеститори имат ограничения в кои държави могат да инвестират. Затова не могат да инвестират все още в България. Ние не се водим "развиващ се пазар" на база на големите системи за класификация".  

Румъния и Полша, за разлика от това, вече са в полезрението на международния капитал. Румъния се откроява и с активното участие на местните инвеститори – фактор, който Димитров определя като ключов за устойчивото развитие на капиталов пазар.

"Румънския капиталов пазар е много интересен. Много голяма част от румънците инвестират в собствения си капиталов пазар, което според мен трябва да е първата точка, която трябва да се търси, инветсиция в собствения регион". 

Как България да влезе в полезрението на инвеститорите

"Еврото е важна стъпка, но не е панацея".

Основният проблем на българския капиталов пазар остава липсата на дълбочина – малко големи компании, ниска ликвидност и ограничен брой емитенти със значима пазарна капитализация.

Димитров каза, че основният македонски индекс вече надминава българския SOFIX по размер – дисбаланс, който трудно може да бъде обяснен с икономическите мащаби на двете страни.

Според Димитров една от работещите формули е листването на големи държавни компании – модел, който Румъния успешно приложи с IPO-то на Hidroelectrica, едно от най-големите в Европа. Подобни ходове създават ликвидност, международен интерес и тласък за целия пазар.

Корпоративната култура като скрит фактор

В България собствеността е силно концентрирана, често семейна, а капиталовият пазар все още не се възприема като естествен източник на финансиране. Димитров даде пример за позитивни сигнали – завръщащи се предприемачи, по-добра корпоративна култура и примери като Shelly, която вече е най-голямата компания в SOFIX.

Парадоксът е, че това е компания с ограничена разпознаваемост сред масовите потребители, но с впечатляващо пазарно развитие – показател за разминаването между реална икономика и публично възприятие.

Украйна и ролята на българските компании

Възстановяването на Украйна се очертава като един от най-големите икономически проекти в Европа. Полша и Румъния вече заявяват активна готовност, докато България, според Димитров, изостава институционално.

Въпреки това има компании, които вече печелят инфраструктурни проекти в региона – включително български публични дружества, участващи в мащабни проекти в Румъния. По негови думи потенциалът за включване съществува, но липсва координирана национална стратегия.

Ако войната продължи

Дори при сценарий на продължаващ конфликт, Централна и Източна Европа остава добре позиционирана в глобалните структурни промени. Деглобализацията, протекционизмът и скъсяването на веригите за доставки насочват производство и инвестиции именно към региона.

"Протекциониската политика предполага възстановяване на веригите за доставаки на регионално ниво - по-голямо разчитане на европейски компании от други такива и по-малко от Китай", каза той. 

Недостигът на суровини, особено мед, поставя компании като минодобивната полска KGHM сред потенциалните печеливши, подкрепени от мегатенденции като електрификацията, зелената енергия и бума на центровете за данни.

"Дори и да не се случи промяна в дългосрочен план, регионът е добре позициониран като икономическо развитие. Ние сме лидери в Европа. Капиталовите ни пазари растат. Смятам, че войната в Украйна е и катализатор на този ръст". 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !