Светът е изправен пред нов шок. Войната в Близкия изток разрушава животи и поминък както в региона, така и извън него. Тя също така влошава перспективите за много икономики, които едва бяха започнали устойчиво възстановяване след предишни кризи.

Шокът е глобален, но с неравномер. Страните, които внасят енергия, са по-уязвими от износителите, по-бедните – повече от богатите, а държавите с ограничени буфери – повече от тези със значителни резерви.

Освен тежките човешки последици, войната причинява сериозни икономически щети в най-засегнатите държави, включително разрушения на инфраструктура и индустрии, които може да имат дългосрочен ефект. Макар тези икономики да показват устойчивост, краткосрочните им перспективи за растеж се влошават.

Енергия

Енергията е основният канал на въздействие. Фактическото затваряне на Ормузкия проток и щетите по инфраструктурата водят до най-голямото нарушение на световния петролен пазар в историята според Международната агенция по енергетика.

За икономиките, които внасят горива, това действа като внезапен „данък“ върху доходите.

Големи вносители на енергия в Азия и Европа понасят най-силен удар от по-високите цени на горивата. Около 25–30% от световния петрол и 20% от втечнения природен газ преминават през Ормузкия проток.

В Азия по-високите разходи за енергия увеличават производствените разходи и намаляват покупателната способност. В Европа кризата връща спомена за газовата криза от 2021–2022 г., като страни като Италия и Великобритания са особено уязвими.

За разлика от тях, износителите на петрол в Близкия изток, Африка и Латинска Америка могат да се възползват от по-високите цени — ако успяват да изнасят. Там, където износът е ограничен, ползите са по-малки.

Вериги за доставки

Войната променя и глобалните вериги за доставки. Пренасочването на танкери и контейнерни кораби увеличава разходите за транспорт и застраховки и забавя доставките.

Освен по-високите цени на суровините, проблемите във веригите вече оказват натиск върху бизнеса и потребителите.

Особено тревожен е недостигът на торове — около една трета от глобалните доставки минават през Ормузкия проток. Това се случва точно в началото на сеитбения сезон в Северното полукълбо и заплашва добивите, като същевременно тласка нагоре цените на храните.

Най-засегнати са бедните държави. Там храната заема около 36% от потреблението, което прави всяко поскъпване не само икономически, но и социално-политически проблем.

Инфлация

Ако високите цени на енергията и храните се задържат, те ще ускорят инфлацията в глобален мащаб. Исторически, скоковете в цената на петрола водят до по-висока инфлация и по-нисък растеж.

С времето по-високите транспортни и производствени разходи се пренасят в цените на стоките и услугите.

В Европа това може да доведе до нов натиск върху разходите за живот и по-високи искания за заплати. В Азия и Латинска Америка ще се тества устойчивостта на инфлационните очаквания, особено при по-слаби валути.

В най-бедните страни поскъпването на храните има най-тежки социални последици.

Ако домакинствата и бизнесът започнат да очакват трайно висока инфлация, това може да затрудни овладяването ѝ без по-сериозно икономическо забавяне.

Финансови пазари

Войната разклати и финансовите пазари. Глобалните борси спадат, доходността по облигациите расте, а волатилността се увеличава.

Макар реакцията да е по-умерена спрямо предишни кризи, финансовите условия вече се затягат.

В Европа и развиващите се пазари по-високите лихви увеличават разходите по дълга и затрудняват рефинансирането. В по-бедните държави с ограничени резерви това прави външните шокове още по-опасни.

За разлика от тях, развитите икономики и някои износители на суровини (като Саудитска Арабия, ОАЕ, Бразилия) могат по-лесно да понесат напрежението.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !