Обединените арабски емирства (ОАЕ) понасят основната тежест на иранските ракетни и дронови атаки в Персийския залив от началото на войната на 28 февруари. Според независимия журналист и старши сътрудник Пол Идън, чийто фокус е Близкият изток, страната никога досега не е била подлагана на толкова интензивни и постоянни удари. Въпреки това Абу Даби се е подготвял за подобен конфликт в продължение на 40 години, изграждайки внушителна система за противовъздушна отбрана (ПВО).

Мащабът на иранските атаки и отговорът на ОАЕ

Министерството на отбраната на ОАЕ наскоро съобщи за поредната вълна от ирански нападения. Институцията уточни, че мощните взривове, чути в цялата страна, са резултат от успешното прихващане на вражески ракети и дронове от системите за ПВО.

Абу Даби разполага с няколко наземни системи за противовъздушна отбрана от различни държави, както и с впечатляващ флот от изтребители. Въпреки това мащабът на иранските атаки, които са насочени към военни бази, енергийни обекти и хотели, оказва сериозен натиск върху тези отбранителни възможности. От началото на конфликта ОАЕ отчитат изключително високи проценти на успеваемост. До петък страната оценява, че е прихванала общо:

  • 338 балистични ракети;
  • 15 крилати ракети;
  • 1 740 дрона.

Нови поръчки за милиарди долари от САЩ

Не е изненадващо, че Държавният департамент на САЩ публикува няколко прессъобщения относно военната техника и боеприпасите, които Абу Даби е поискал. Сред тях се откроява продажбата на радар за далечно разпознаване (Long-Range Discrimination Radar) с интеграция към системата THAAD (Terminal High Altitude Area Defense) на стойност 4.5 милиарда долара. THAAD е най-усъвършенстваната наземна система в арсенала на ОАЕ, предназначена да прихваща балистични ракети във финалната фаза на техния полет. С изключение на израелската Arrow 3, това е най-модерната противоракетна система в региона.

Освен това Абу Даби е заявил желание за закупуване на:

  • Боеприпаси и софтуерни актуализации за своя флот от изтребители F-16 на стойност 644 млн. долара.
  • 400 ракети въздух-въздух AIM-120 Advanced Medium Range за 1,22 млрд. долара.
  • 10 интегрирани системи FS-LIDS (Fixed Site-Low, Slow, Small, Unmanned Aircraft Integrated Defeat System) за борба с дронове на приблизителна стойност 2,10 млрд. долара.

Според информация на Wall Street Journal, администрацията на Тръмп е одобрила допълнителни продажби за около 7 млрд. долара. Те включват ракети Patriot PAC-3 за 5.6 млрд. долара и транспортни хеликоптери CH-47 Chinook за около 1.32 млрд. долара.

С изключение на хеликоптерите CH-47, всички тези поръчки са жизненоважни за справяне с ежедневната, ако не и почасова заплаха от ирански ракети и дронове. Системите THAAD и Patriot PAC-3 използват технологията "hit-to-kill" срещу балистични ракети, ракетите AIM-120 са предназначени за F-16, а FS-LIDS противодейства на постоянната опасност от безпилотни апарати. Поръчката за радара на THAAD е особено критична, тъй като Иран успя да порази подобни усъвършенствани радари в ранните етапи на войната.

Историческите уроци от 1986 г.

ОАЕ изграждат този внушителен арсенал в продължение на десетилетия, като винаги са отчитали потенциалната заплаха от Иран. Четиридесет години преди иранските дронове и ракети да започнат да падат над големите им градове, една конкретна атака категорично повлиява върху решенията на Емирствата за придобиване на военна техника.

На 25 ноември 1986 г., по време на Иран-Иракската война, въздушно изстреляни ракети поразяват две емирски нефтени платформи на 160 км от Абу Даби. Въпреки че не е обявено публично, правителството на ОАЕ няма никакво съмнение, че Техеран стои зад нападението. По това време военновъздушните сили и ПВО на Абу Даби са много по-скромни и изостават значително по качество и количество спрямо иранските сили, изградени през предходното десетилетие.

Тогава Абу Даби иска от САЩ преносими зенитно-ракетни комплекси FIM-92 Stinger, за да подсили защитата около критичната си инфраструктура. Когато администрацията на Рейгън отказва, страната се обръща към СССР за еквивалентни системи – ранна демонстрация на нейната готовност да търси алтернативни решения за своята сигурност.

Модернизация и многостепенна защита

След Иран-Иракската война следва Войната в Персийския залив през 1991 г., когато ръководената от САЩ коалиция изтласква Ирак на Саддам Хюсеин от Кувейт. През 90-те години ОАЕ започват мащабно развитие на своята военна инфраструктура, поръчвайки бойни хеликоптери AH-64 Apache и изтребители F-16 Viper.

Поръчката за изтребителите е уникална – Абу Даби осигурява 80 специално модифицирани машини Block 60 „Desert Falcon“, които са по-напреднали от тези на американските военновъздушни сили (USAF). Същевременно са поръчани изтребители Dassault Mirage 2000 от Франция, които впоследствие ще бъдат заменени с 80 усъвършенствани Dassault Rafale F4 чрез историческа сделка от декември 2021 г.

През 2000-те години започва сериозна модернизация на наземната ПВО. Поръчани са руски системи със среден обсег Pantsir-S1 за защита на стратегически обекти. През 2010-те години са придобити Patriot PAC-3 и THAAD. След нормализирането на отношенията с Израел през 2020 г. чрез Споразуменията "Ейбрахам" (Abraham Accords), Абу Даби дискретно закупува израелски системи Barak и SPYDER. Арсеналът е допълнително диверсифициран с поръчка на южнокорейски системи със среден обсег KM-SAM.

Заедно всички тези системи осигуряват впечатляваща многостепенна противовъздушна отбрана срещу широк спектър от заплахи – от балистични ракети до ниско летящи дронове. Днес страната е изправена пред най-голямото си бойно изпитание, доказвайки ефективността на своята дългогодишна стратегия.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !