Нобелов лауреат по икономика в България: Доларът може вече да не е първата резервна валута

Макар технологичният напредък и дигитализацията да са ключов фактор за прогреса, без адекватни институционални рамки и политики те могат да задълбочат социалните и икономическите неравенства, вместо да ги преодолеят.

Това стана ясно по време на Green Transition Forum 5.0 от първата лекция в България на професор Дарон Аджемоглу.

Авторитетният преподавател от Масачузетския университет по технологии (MIT) е третият най-цитиран икономист в света и носител на последната Нобелова награда за икономика, присъдена през 2024 г.

Според теорията на проф. Аджемоглу, днес живеем в момент, в който светът е разтърсван от едновременното въздействие на пет ключови глобални тенденции.

Изкуственият интелект, климатичните промени, демографските трансформации, кризата на демокрацията и пренареждането на световния ред не просто съществуват паралелно – те взаимодействат помежду си, взаимно се усилват, като застрашават да прекроят основите на икономиката, обществата и международните отношения такива, каквито ги познаваме.

Носителят на Нобелова награда за икономика проф. Дарон Аджемоглу, ©Getty Images

Изкуственият интелект – възможност и заплаха едновременно

AI е естествено продължение на дигиталната трансформация, започнала още преди десетилетия. Неговото развитие вече трансформира икономиките, особено в англосаксонските страни, като САЩ и Великобритания, където допринася за нарастващото икономическо неравенство.

Докато през 60-те години доходите в САЩ нарастват с почти паралелен темп за всички обществени групи, от края на 70-те години насам тенденцията се обръща.

През 60-те години просперитетът е всеместен - възнагражденията и заплатите растат, като всяка година се наблюдава ръст от 2.5%.

В края на 70-те и началото на 80-те - реалните доходи на хората с висше образование започват да следват производителността на икономиката, но при хората с по-ниско образование тенденцията се обръща. Според проф. Аджемоглу:

"Днес американците със средно образование изкарват по-малко от своите родители."

AI обаче е нещо ново – не просто инструмент, а технология, която се самообучава, адаптира и взема решения. Историята на AI може да се проследи в своя генезис до идеите на Алън Тюринг, Норберт Уинър и Дъглас Енгелбарт, но днес е ясно, че имаме нужда от нова визия.

Вместо машините да ни заменят, те трябва да бъдат използвани така, че да допълват човешките умения – особено в професиите, където младите специалисти се нуждаят от подкрепа и ускорено развитие.

Нобелов лауреат развенчава митове за технологии и неравенство в София

Демографска промяна и остаряващи общества

Светът застарява. До 2060 г. повечето развити държави ще се изправят пред значителен спад в работоспособното население, което ще окаже сериозен натиск върху производителността, здравеопазването и потреблението. Това ще доведе до спад на БВП на глава от население - въпреки технологичния напредък.

Според Аджемоглу е много пагубно за развитието на света да се изчислява икономическият спад, без да се вземе под внимание застаряването на световното население в развитите страни, което е основната работна ръка.

Япония и Южна Корея вече демонстрират успешни модели за използване на технологии в подкрепа на застаряващото население – особено в индустрии, като автомобилостроенето. Но много европейски държави не са готови за подобна трансформация, според авторитетния учен.

Същевременно, демографските предизвикателства създават нови бизнес възможности – продукти и услуги, ориентирани към нуждите на по-възрастното население.

Забавянето на световната икономика от митата вече се усеща

Зелен преход: между възможността и провала

Климатичната криза не е просто въпрос на екологична устойчивост – тя е икономическо и политическо предизвикателство. През последните десетилетия зависимостта от изкопаеми горива изглеждаше непреодолима, но напредъкът във възобновяемата енергия – особено вятърна и соларна – отвори нови възможности.

Въпреки това геополитически фактори, като войната в Украйна и пазарните сътресения с природния газ, доведоха до забавяне на прехода. По думи на учения това е ясен знак как политическите решения могат да преобърнат икономическата логика.

Според него, технологиите сами по себе си не са достатъчни. Политическата воля и последователните политики имат ключова роля в насърчаването на устойчивото развитие.

Технологичните гиганти – новите центрове на власт?

Въпросът дали технологичните корпорации вече са по-силни от държавите е повече от риторичен. Компании, като Google, Apple и Amazon, разполагат не само с огромни ресурси, но и с монопол върху информацията и инфраструктурата, от която зависят съвременните общества.

Централизацията на знанието, данните и алгоритмите поставя предизвикателства пред демократичния контрол. Проблеми, като модерирането на съдържание или злоупотребата с лични данни, често са извън капацитета на самите компании, а още по-малко на държавните регулатори.

В същото време, кризата на демокрацията дава своя ясен отпечатък. Според проф. Аджемоглу:

"Досега приемахме финансовата система и нейната архитектура като даденост. САЩ доставяха най-ликвидните активи, никой не се съмняваше в Америка и никой не се съмняваше, че тя ще стигне до дефолт. След идването на Тръмп на власт това се промени, ние не знаем коя ще бъде първата резервна валута, защото не знаем с какви активи ще бъде обезпечена тя. Доларът може би ще остане. В момента има много хегемони в света, преди САЩ беше единствен хегемон. Не знам дали ще се създадат 2 или 3 блока - дали Китай ще остане с Русия или ще се сближи с ЕС."

С края на Втората световна война, след сключването на споразумението от Бретън Уудс – чрез което щатският долар официално става резервната валута на света – процентът на доларовите наличности достига до 85% през 1974 г.

Този аспект е интересен, защото през 1971 г. доларът вече не е конвертируем в злато. Така че вече няма котва по отношение на количеството пари, отпечатани от Федералния резерв. Но на 8 юни 1974 г. е постигнато неофициално споразумение между Съединените щати и Саудитска Арабия, наречено Петродоларно споразумение.

Това споразумение трябва да продължи 50 години – да, то приключи преди по-малко от пет месеца – с което Саудитска Арабия се ангажира да продава своя изнесен петрол в щатски долари.

Ето как, въпреки че доларът вече не е официално обвързан с една от най-старите и най-ценни стоки, той става неофициално обвързан с най-важния източник на енергия.

По думи на професора, политиката на митата е ефект от вътрешната политика на Тръмп, която няма общо с икономическите политики.

"Тръмп не се интересува какво ще стане, не се интересува от конкретните политики на Китай или Виетнам, той вдига едновременно митата и на двете държави. Той прави сделки, защото това го прави могъщ и влиятелен. Тук няма икономическа логика и тези мита няма да останат вечно в сила."

Промените, пред които сме изправени, не са изолирани явления, а дълбоко взаимосвързани процеси, които изискват ново мислене и глобално сътрудничество.

Изкуственият интелект може да ни даде мощни инструменти за растеж и иновации, но без ясна институционална рамка и ориентирани към хората политики, рискуваме да задълбочим неравенствата и нестабилността, смята проф. Аджемоглу.

Светът има нужда от визия – не просто технологична, а социална, политическа и морална. И от лидери, които разбират, че бъдещето не трябва само да се предвиди, а да се създаде.