Най-големият държавен инвестиционен фонд в света се отказва от инвестициите си в американския производител на машини Caterpillar и пет израелски банки след преразглеждане на връзките на компаниите с конфликта на Западния бряг.

Изпълнителният съвет на Norges Bank Investment Management (NBIM), която от името на норвежкото население управлява фонда с активи за около 2 трлн. долара, обяви, че има „неприемлив риск компаниите да допринасят за сериозни нарушения на човешките права в ситуации на война и конфликт“.

Решението се основава на препоръки от етичния съвет, се казва в съобщението.

Мотивите зад изключването

NBIM заяви, че булдозери, произведени от листнатата на борсата в Ню Йорк компания Caterpillar „се използват от израелските власти за незаконно унищожаване на палестинска собственост“.

NBIM е притежавала дял на стойност 2.4 милиарда долара в компанията в края на 2024 г., което представлява около 1.2% собственост.

NBIM заяви, също така, че ще се освободи от дяловете в няколко банки, в това число First International Bank of Israel и нейния мажоритарен собственик FIBI Holdings, Bank Leumi Le Israel BM, Mizrahi Tefahot Bank и Bank Hapoalim BM.

Компаниите са предоставяли финансови услуги, необходими за строителната дейност в израелски селища на Западния бряг, които пък са били „създадени в нарушение на международното право“, съобщи NBIM.

Политически натиск и стратегия на фонда

NBIM беше подложена на нарастващ политически и обществен натиск да се откаже от инвестициите си в компании, свързани с конфликта в палестинските територии, особено с оглед на това, че в Норвегия предстоят избори след две седмици.

В интервю за шведското издание Dagens Industri, главният изпълнителен директор на NBIM Николай Танген заяви, че фондът е изправен пред „криза“ и изрази съжаление, че не е сигнализирал за проблем с дяловете му в израелска компания за изтребители, докато ударите срещу Газа ескалираха.

По-рано този месец NBIM обяви, че ще преразгледа инвестициите си в израелски компании в отговор на искане от Министерството на финансите на Норвегия, което е повдигнало въпроси, свързани с влошаващата се ситуация в Газа и Западния бряг.

NBIM също така заяви, че ще продаде всички участия в израелски компании извън своя индекс за акции „възможно най-скоро“ и ще прекрати договорите с външни мениджъри на активи в Израел.

В края на първото полугодие в индекса на фонда имаше 56 израелски компании, като към 14 август броят им беше намален до 38.

Баланс между етика и доходност

Междувременно, фондът балансира мандата си, за да генерира възможно най-висока нетна доходност, като същевременно се стреми да избегне всякаква политическа реакция в САЩ, която е поддръжник на Израел.

Около 55% от инвестициите в акции на фонда са в щатски компании, като 70% от портфолиото му е разпределено в акции. Голямата тежест на технологичния сектор помогна за генерирането на годишна печалба от 222 млрд. долара миналата година, последвана от загуба от 40 млрд. долара през първото тримесечие.

Критиците на призивите за отказ от инвестиции в израелски компании отбелязват, че фондът продължава да инвестира в активи на други държави, които са изправени пред обвинения в нарушения на човешките права, както и в петрол и в други политически спорни сектори.

Индексите на фондовата борса в Тел Авив достигнаха рекордно високи нива тази година, въпреки че Израел води война на множество фронтове.

Заместник-изпълнителният директор на NBIM Тронд Гранде заяви пред CNBC на 12 август, че фондът ще продължи да инвестира в Израел чрез своя бенчмарк индекс. Отчитайки „засиленото внимание“ в Норвегия, Гранде посочи:

„Това, което правим сега, всъщност, не е намаляване на тежестта, не бих го определил така, но се опитваме да опростим портфолиото си от израелски акции, защото следваме и етични насоки. Ключовото за нас е да не инвестираме в компании, които по някакъв начин биха могли да допринесат за нарушаване на етичните ни насоки“.

„Изключванията от страна на NBIM подчертават неизбежния сблъсък между бизнеса и човешките права“, казва пред CNBC Ана Нацваловайте, научен сътрудник в Оксфордския университет, специализираща в държавни инвестиционни фондове.

„NBIM не е налагал ad hoc санкции, а е прилагал критерии, отдавна заложени в мандата му. Данните от миналото на фонда показват, че етичните ограничения почти не са повлиявали на дългосрочната възвръщаемост досега, а в някои случаи дори са я подобрявали. Предстои да видим как този ход ще се отрази на инвестициите на фонда“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !