В началото беше просто любопитство във финансовите среди на Турция: неясен борсов посредник, цената на чиито акции непрекъснато се покачва.

С течение на месеците миналата година обаче акциите на Tera Yatirim Menkul Degerler AS просто продължаваха да поскъпват - отново и отново - със зашеметяващи темпове - 54%, 108%, 61%, 73%.

Дори в Турция, която отдавна е огнище на спекулативни мании, огромният темп и обхват на скока - сега достигащ почти 40 000% от първичното публично предлагане на Tera през 2022 г. - смая инвеститорите и предизвика интерес към двигателите зад всичко това.

И до днес не всички подробности са напълно ясни, но беше очертана картина на една компания, предприемаща нетрадиционни стъпки, които изглежда са довели до рязко покачване на стойността на собствените ѝ акции, според финансови експерти, запознали се с търговията.

Въпреки че цената на акциите започна да пада миналата седмица, Tera все още има пазарна стойност от около 3.67 милиарда долара, което я прави една от най-скъпите компании в Турция - нищо, че има само около 130 служители.

В определени моменти тази година компанията струваше повече от глобални играчи с хиляди служители, като Lazard Inc. и BGC Group Inc.

Какво стои в основата на бизнеса?

В основата на бизнеса ѝ е нейният водещ инвестиционен фонд, който има култов статут в социалните медии заради астрономическата си възвръщаемост: над 1 500% само през последната година.

Фондът постига тези резултати, като инвестира милиарди лири в тесен кръг от свързани компании и увеличава залозите с дългови средства. Той натрупа дялове в самата Tera, както и в нейни дъщерни дружества и компании, за които брокерската компания на Tera помогна да станат публични.

Съмнения за конфликт на интереси? 

Многобройните роли на Тера могат да създадат „многопластови конфликти на интереси“, които се равняват на „високорискови структурни условия“, казва пред Bloomberg Оркун Сака, преподавател в Сити Сейнт Джордж към Лондонския университет, който е изучавал икономиката на Турция.

Покупките на фонда „тласкат нагоре цените на акциите на свързани компании, което завишава нетната стойност на активите на фонда, което прави бизнеса с управление на фондове да изглежда по-ценен, а това пък повишава печалбите и цената на акциите на компанията майка“, казва той.

„Този ​​цикъл се самоподсилва по конструкция.“

Сега този ръст привлича вниманието на регулаторните органи и повдига въпроси относно транзакциите на Tera. Според документ, с който са се запознали от Bloomberg News, надзорните органи в Съвета за капиталови пазари обмислят нови правила, които биха ограничили експозицията на фонда към свързани страни и концентрираните инвестиции.

Предложението е насочено главно към стратегиите на Tera, казаха запознати с въпроса хора, пожелали да не бъдат идентифицирани при обсъждането на проектопредложенията. Говорител на регулатора е отказал коментар.

Основателят вече е сред най-богатите в Турция 

Междувременно, скокът в цената на акциите изстреля основателя на Tera сред най-богатите хора в Турция. Емре Тезмен - 53-годишен бивш финансов анализатор, основава компанията преди 20 години и притежава 32% дял, който сега се оценява на 1.4 милиарда долара.

В интервю за Bloomberg в централата на Tera в Истанбул той отхвърли всякакви критики към стратегията на фирмата.

„Всичко, което правим тук, е в съответствие с разпоредбите. Не сме направили нищо, което да не е правено на световните пазари.“

Лудостта около компанията започна да набира скорост през юли миналата година, когато тя направи Tera Portfoy First Mutual Fund достъпен за индивидуални инвеститори. Фондът бързо привлече пламенни последователи в социалните мрежи.

Документи до регулаторните органи показват, че в един момент през 2023 г. 99% от активите на фонда са били концентрирани в акциите на една компания – неговата компания-майка Tera. Фондът е купувал акции в публично търгувани дъщерни дружества на Tera и е използвал заемни средства, за да купува още акции, показват документи.

Инвеститрал е също така в компании, на които брокерското звено на Tera е помогнало да станат публични, но които са имали сравнително малък free float, или свободно търгувани акции.

Tera класифицира фонда на стойност 2.7 милиарда долара като високорискова инвестиция.

„Той е предназначен за квалифицирани инвеститори със средносрочна до дългосрочна инвестиционна перспектива, които могат да толерират пазарни колебания и е подходящ за високо ниво на риск“.

Един от най-впечатляващите примери за стратегията на Tera: финансова компания, наречена Destek Finans Faktoring AS. Инвестиционните банкери на Tera помагат на компанията да стане публична през 2025 г., а фондът на Tera натрупва дял, който достигна 26% от активите под управление.

Цената на акции скочи с повече от 4 700% след първичното публично предлагане до 46.98 лири за акция, което прави Destek третата по големина компания на Истанбуската фондова борса, с пазарна стойност от 18.8 милиарда долара.

Делът на фонда на Tera вече представлява 18% от свободно търгуваните акции. Представител на Destek Finans заяви в имейл, че представянето на акциите се определя „от принципите на свободния пазар и компанията няма никаква намеса“.

Друга акция, притежавана от Tera, която претърпя сравнително екстремни движения, беше минната компания Visne Madencilik Uretim Sanayi ve Ticaret AS. През февруари 2025 г. борсовият посредник на Tera организира малко първично публично предлагане на Visne, при което бяха предложени едва 21% от акциите на компанията.

Акциите веднага започнаха да поскъпват рязко и до края на юли се покачиха с над 2 100%. Същия месец основният фонд и брокерската компания на Tera са продали акциите на Visne, които бяха закупили при първичното публично предлагане, показват документи. На следващия месец акциите се сринаха. Само през август те се обезцениха 75%, а сега се търгуват на 89% под пика си. Представител на Visne е отказал коментар.

Търговията на Tera с Visne се сблъска с регулаторните органи. През октомври Бордът по капиталовите пазари глоби двама от мениджърите на фондове на компанията с 8.9 милиона лири (199 000 долара) всеки за трансакции, включващи акциите. Те създадоха „подвеждащи нагласи за цената, търсенето и предлагането“ на акциите, обявиха от регулатора, без да дават подробности.

Случващото се в Турция не е прецедент

Подобни резки движения в цените на акциите не са просто странност. Те не са необичайни на някои по-слабо развити пазари и могат да имат реални последици, като потенциално поставят под въпрос целостта на пазара и отблъскват големи инвеститори.

За Камил Димич от North of South Capital LLP в Лондон движенията са подобни на случващото се на друг развиващ се пазар - Индонезия, през последните години. Страната преживява бум на спекулативната търговия на дребно, като необясними колебания в цените на акциите от над 1 000% стават все по-чести. Някои от най-големите поскъпвания са при компании с ниски обеми на търговия и концентрирана собственост.

Този спекулативен излишък предизвика безпокойство у MSCI Inc., която изготвя борсови индекси и предупреди за инвестиционната привлекателност на индонезийския пазар и потенциалното му понижаване до статус на граничен пазар.

Предупреждението предизвика срив, който изтри 19% от стойността на най-големия фондов пазар в Югоизточна Азия. Индонезийският борсов оператор заяви тази седмица, че ще премахне компании с висока концентрация на акционери от някои ключови индекси като част от пазарните реформи.

Движенията на акциите, свързани с Tera, отразяват „безсмислени свивания и оценки“, подхранвани от малък брой свободно търгувани акции и „дива база от дребни акционери“, казва Димич, който помага за управлението на над 8 милиарда долара във фонда за развиващи се пазари.

Длъжностни лица в Турция наскоро признаха, че има опасения относно необичайни пазарни движения, без да споменат името на Tera. Министърът на финансите и финансите Мехмет Шимшек заяви през ноември, че властите са наясно с рисковете от манипулация в някои инвестиционни фондове и ще засилят регулаторната рамка. Председателят на Борда по капиталовите пазари Омер Гьонул също обеща по-строги санкции за пазарни злоупотреби.

Tera е използвала огромни суми заеми миналата година, показват документи. Заемите на компанията скачат до 59.8 милиарда лири, или около 1.3 милиарда долара, в края на 2025 г., в сравнение със 132 милиона лири, или около 2.9 милиона долара, година по-рано, според финансовия отчет на компанията. Ценните книжа, предоставени като обезпечение, са се увеличили до 32.6 милиарда лири през 2025 г., в сравнение със 121.3 милиона през предходната година.

Тезмен казва, че Tera вече е намалила използването на такива заеми, без да дава повече подробности за цифрите. Използването на краткосрочни заеми може да има смисъл, когато лихвените проценти падат, и това е стратегия, която много банки използват, заяви той.

На въпрос за опасенията относно притежанието на дялове в компании с малко свободно търгувани акции, докато се използва краткосрочен дълг, Тезмен отхвърли идеята, че цените на акциите могат да бъдат контролирани. Той отказа да коментира оценката на Destek Finans или други компании, които Tera е направила публични или в които е инвестирала.

„Не можете да контролирате нищо на 100% на един пазар. Ако това беше така, цените само щяха да се покачват. Няма начин да контролирате пазара.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !