Най-големият айсберг в света, познат като A23a, „бързо се разпада“ на множество големи парчета.

Това съобщиха учени от Британското антарктическо проучване (BAS), които следят отблизо съдбата на ледения гигант.

Краят на един леден гигант

Първоначално тежащ близо трилион метрични тона и с площ от 3672 квадратни километра, айсбергът A23a е обект на постоянен научен интерес още от отделянето си от ледения шелф Филхнер-Роне в Антарктида през 1986 г.

През годините той няколко пъти е носил титлата „най-голям айсберг“, като периодично е бил изпреварван от по-краткотрайни гиганти, като A68 през 2017 г. и A76 през 2021 г.

Сега обаче A23a е в процес на бързо фрагментиране. Андрю Майерс, океанограф в BAS, посочва:

"Айсбергът бързо се разпада и отделя много големи парчета, които сами по себе си са определени като големи айсберги от Националния леден център на САЩ, който ги проследява."

Според Майерс, той вече се е свил до приблизително 1700 квадратни километра – площ, съпоставима с тази на Голям Лондон. С това той отстъпва короната на D15a, който с площ от около 3000 квадратни километра вече е най-големият айсберг в света.

Дългото пътешествие на A23a

В продължение на повече от 30 години A23a остава заседнал на дъното на антарктическото море Уедел. Учените предполагат, че той е стоял неподвижен, докато не се е свил достатъчно, за да се освободи от хватката на морското дъно.

Пътешествието му започва активно през 2020 г., като преминава през няколко фази:

  • Отнесен е от океанските течения.
  • Заклещва се отново във воден вихър, причинен от подводна планина.
  • През декември миналата година отново поема на път.
  • През март тази година засяда за кратко на континентален шелф, преди да се освободи отново през май.

Причини за разпадането и бъдеща съдба

Според Андрю Майерс, разпадането на айсберга се дължи на движението му по силно океанско течение, известно като Южен антарктически циркумполярен течещен фронт (SACCF).

„Тази струя вероятно, в крайна сметка, ще отнесе айсберга и неговите парчета на североизток – все още като част от алеята на айсбергите“.

Съдбата на A23a е подобна на тази на други мегаберги като A68 и A76, които също се разпаднаха около британската задморска територия Южна Джорджия.

Настъпващата южна пролет и по-топлите води в региона ускоряват процеса, като се очаква A23a да продължи да се фрагментира на все по-малки парчета, докато накрая те станат твърде малки за проследяване.

Научни изследвания и екологични последици

Отделянето на айсберги е естествен процес, но учените отбелязват, че ледените шелфове са загубили трилиони тонове лед през последните десетилетия, до голяма степен поради затоплянето на океаните.

Промените в климата, причинени от човека, водят до тревожни промени в Антарктида, които могат да имат катастрофални последици за покачването на морското равнище.

Екип на борда на полярния изследователски кораб RRS Sir David Attenborough е успял да вземе проби от A23a. „Засядането и огромното изпускане на студена прясна вода вероятно са оказали голямо въздействие върху организмите на морското дъно и в околната вода“, коментира говорител на BAS.

Разбирането на тези ефекти е от решаващо значение, тъй като големите айсберги могат да станат все по-често срещано явление около Южна Джорджия в резултат на глобалното затопляне.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google