Най-големият айсберг в света отново се движи, носейки се през Южния океан, след като месеци наред се въртеше на едно и също място, според експерти от Британското антарктическо дружество за изследвания (BAS).

Обхващайки площ от 3672 квадратни километра, измерена през август, айсбергът A23a е внимателно следен от учените, откакто се отдели от шелфовия лед Филхнер-Роне през 1986 г.

Той остана приземен на дъното на море Уедел в Антарктида повече от 30 години, вероятно докато се свие достатъчно, за да разхлаби хватката на морското дъно.

След това айсбергът беше отнесен от океанските течения, преди да се заклещи отново в Колоната на Тейлър – името, дадено на водовъртеж, причинен от океански течения, удрящи се в подводна планина.

След като айсбергът се освободи, учените очакват той да продължи да се движи по океанските течения към по-топла вода и отдалечения остров Южна Джорджия, където е вероятно да се разпадне и в крайна сметка да се стопи, се казва в изявление на BAS.

Огромният A23a и влиянието му върху климата

A23a завоюва титлата „най-голям настоящ айсберг“ няколко пъти от 80-те години на миналия век, като понякога е надминаван от по-големи, но по-краткотрайни айсберги, включително A68 през 2017 г. и A76 през 2021 г.

Учените смятат, че докато този конкретен айсберг вероятно се е отцепил в рамките на естествения цикъл на растеж на ледения шелф и няма да допринесе за покачването на морското равнище, изменението на климата води до тревожни промени на този огромен и изолиран континент, с потенциално опустошителни последици за глобалното покачване на морското ниво.

По време на пътуването на айсберга учените са изследвали неговата ерозия, както и начините, по които морският лед може да повлияе на глобалните океански цикли на въглерод и хранителни вещества.

„Ние знаем, че тези гигантски айсберги могат да осигурят хранителни вещества на водите, през които преминават, създавайки процъфтяващи екосистеми в иначе по-малко продуктивни райони“, казва биогеохимикът Лора Тейлър, която събра проби от водата около айсберга.

„Това, което не знаем, е каква е разликата между конкретните айсберги, техния мащаб и произход в този процес. Взехме проби от океанските повърхностни води зад, непосредствено до и пред маршрута на айсберга. Те трябва да ни помогнат да определим какъв живот може да се образува около A23a и как той влияе върху въглерода в океана и неговия баланс с атмосферата“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google