Днес сутринта (6.11.2025 година) към остров Ливингстън (Антарктида) замина първата група от XXXIV Българска антарктическа експедиция.

Маршрутът на полярниците включва полети до Пунта Аренас и Магелановия пролив в Южна Америка, откъдето ще се качат на борда на чилийския военен кораб "Ахилес".

След пресичане на пролива Дрейк и достигане до Българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" ги очаква задачата по раззимяване на постройките след астралната зима и подготовката за започване на работата по предстоящите научни и логистични проекти.

Групата с учени си направи традиционната снимка на летището в София и дестки коментари зададоха въпроса: Защо учените носят бидони? 

1. За транспортиране и съхранение на вода

На остров Ливингстън (където е базата „Св. Климент Охридски“) няма естествен източник на прясна вода през по-голямата част от годината. Бидоните се използват, за да се пренася стопена ледникова вода от околността или да съхранява чиста вода за пиене, готвене и лабораторни нужди.

2. За съхранение на проби

Българските учени събират почвени, водни и биологични проби – от микроорганизми до седименти и водорасли.
Бидоните (най-често от специална пластмаса с устойчивост на ниски температури) осигуряват безопасен и стерилен транспорт до България, защото:

  • запазват пробите от замърсяване;
  • не се чупят при минусови температури;
  • лесно се запечатват и маркират.

3. За логистика и транспорт

Пътят до българската база минава през самолет до Южна Америка (обикновено Чили) и кораб до Антарктида.

В този дълъг маршрут всичко трябва да се опакова здраво и водоустойчиво, а бидоните са идеални – побират и храна, и техника, и гориво, и дори отпадъци (които трябва да се извозват обратно – според международните антарктически правила).

4. За събиране на отпадъци

Антарктическият договор забранява изхвърлянето на боклук или човешки отпадъци на континента. Затова:

всички отпадъци се събират в херметически бидони;

после се извозват обратно с кораба до Южна Америка.

И така, бидоните са нещо като символ на практичността на българската антарктическа мисия – евтино, здраво, многофункционално и абсолютно необходимо средство за оцеляване и наука в един от най-негостоприемните райони на планетата.

Картини в бидони

Интересен факт е, че през 2014 година бе подписан договорът между НХА и Българския антарктически институт. 

Проектът за създаване на арт филиал на хиляди километри от жълтите павета стана факт през 2015 година, когато за първата по рода си подобна експозиция на остров Ливингстън заминават "дубльори" на шедьоври, подписани от Антон Митов, Владимир Димитров-Майстора, Иван Мърквичка, Васил Стоилов, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Никола Танев, Иван Ненов, Ненко Балкански, Дечко Узунов, Захари Зограф.

Отпечатаните принтове върху текстил - във формат едно към едно с произведенията - са изпратени към полюса, навити на рула и поставени в бидони.

Учените от базата ни там сами си слагат рамките, а картините разполагат в испанската база, където правят вернисажа поради липса на място в българската база. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !