Броят на туристите, отправящи се към Антарктида, се увеличава рязко.

От по-малко от 8000 годишно преди около три десетилетия, близо 125 000 туристи са се стекли към ледения континент в периода 2023-2024 г. И тенденцията вероятно ще продължи в дългосрочен план.

Неконтролираният растеж обаче рискува да подкопае самата среда, привличаща посетителите. Това би било лошо за операторите и туристите.

Би било лошо и за Антарктида - и за планетата, пишат за The Independent професорите Дарла Хатън Макдоналд и Елизабет Лийн от Университета на Тасмания.

През последните две седмици нациите, които решават какви човешки дейности са разрешени в Антарктида, се събраха в Италия. Срещата включва дискусии от специална работна група, която има за цел да се справи с проблемите на туризма.

Не е лесно да се управляват туристическите посетители на континент извън контрола на която и да е държава.

И така, как да спрем Антарктида да бъде „обичана до смърт“? Отговорът може да се крие в икономиката.

Бъдещи тенденции при посетителите

Консервативен сценарий показва, че до 2033-2034 г. броят на посетителите може да достигне около 285 000 души.

При най-малко консервативния сценарий той скача до 450 000 посетители - тази цифра обаче включва натрупаното търсене от пандемията, което вероятно ще намалее.

По-голямата част от антарктическата туристическа индустрия се състои от туризъм с круизни кораби на Антарктическия полуостров. Малък процент от посетителите пътуват до региона на морето Рос и части от вътрешността на континента.

Антарктическият туризъм се управлява от международен набор от споразумения, известни като Системата от договори за Антарктика, както и от Международната асоциация на туроператорите в Антарктика (IAATO).

Системата от договори обаче е известна с бавното си развитие и е разкъсвана от геополитиката, а IAATO няма правомощия да ограничава броя на посетителите.

Unsplash
Unsplash

Натиск върху крехкия континент

Около две трети от антарктическите туристи акостират на континента. Посетителите могат да застрашат крехките екосистеми чрез:

  • уплътняване на почвите;
  • утъпкване на крехка растителност;
  • внасяне на неместни микроби и растителни видове;
  • смущаване на размножаващите се колонии от птици и тюлени.

Дори когато круизните кораби не акостират, те могат да причинят проблеми, като замърсяване на въздуха, водата и шума, както и закотвяне, което може да увреди морското дъно.

След това идват въглеродните емисии. Всеки пътник на круизен кораб до Антарктида обикновено произвежда между 3.2 и 4.1 тона въглерод, без да се брои пътуването до пристанището на отплаване. Това е почти колкото въглеродните емисии, които средностатистическият човек произвежда за една година.

Глобалното затопляне, причинено от въглеродните емисии, уврежда Антарктида. В района на полуострова ледниците и ледените шелфове се отдръпват, а морският лед се свива, което засяга дивата природа и растителността.

Разбира се, антарктическият туризъм представлява само малка част от общите емисии. Индустрията обаче има моралното задължение да защитава мястото, което го поддържа. А туризмът в Антарктида може да утежни щетите от изменението на климата, като да доведе до упадък на деликатните екосистеми.

Някои оператори използват хибридни кораби и по-малко замърсяващи горива и компенсират емисиите, за да предложат въглеродно неутрални пътувания.

IAATO обеща да намали наполовина емисиите до 2050 г. – положителна стъпка, но далеч под целите за нетна нула, определени от Международната морска организация.

Може ли икономиката да защити Антарктида?

Пазарни инструменти – като данъци, схеми за търговия с емисии и сертифициране, са използвани в управлението на околната среда по целия свят. Изследванията показват, че тези инструменти биха могли да предотвратят излизането извън контрол на броя на туристите и в Антарктика.

Един от вариантите е да се изисква посетителите да плащат туристически данък. Това би помогнало за набиране на приходи за подкрепа на екологичния мониторинг и прилагането му в Антарктика, както и за финансиране на изследвания.

Такъв данък вече съществува в малката южноазиатска държава Бутан, където всеки турист плаща данък от 100 щатски долара на вечер. Но макар данъкът да възпре бюджетно ориентираните, той вероятно не би възпрял туристите с високи доходи, ориентирани към преживяванията.

Алтернативно, система за търговия с емисии би създала ограничен брой разрешителни за посетители на Антарктида за определен период. Първоначалното разпределение на разрешителните може да се осъществи между туристически оператори или държави чрез преговори, търг или лотария. Неизползваните разрешителни могат да бъдат продадени, което ги прави доста ценни.

Ограниченията са успешни в управлението на въздействието на туризма на други места, като например остров Лорд Хау, въпреки че в тази система не е разрешена търговия.

Всяко ограничение на броя на туристите в Антарктика и правилата за търговия трябва да се основават на доказателства за това какво може да понесе околната среда. Но липсват точни данни за капацитета на ледения континент.

А разпределението на разрешителните между операторите и държавите трябва да бъде справедливо и приобщаващо.

Като алтернатива, съществуващите индустриални стандарти биха могли да бъдат допълнени с независими схеми, сертифициращи конкретни практики – например намаляване на въглеродния отпечатък. Това би могло да бъде подкрепено от строг мониторинг и прилагане, за да се избегне грийнуошинг.

Поглед напред

Като се има предвид сложността на управлението на Антарктика, изследването на Дарла Хатън Макдоналд и Елизабет Лийн установява, че най-работещото решение е комбинация от тези пазарно-базирани опции, наред с други регулаторни мерки.

Досега страните по договора за Антарктика са създали много малко обвързващи правила за туристическата индустрия. И някои пазарно-базирани лостове ще бъдат по-приемливи за страните от други. Но бездействието не е решение.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !