Швейцария, днес синоним на прецизност и благоденствие, в не толкова далечното минало е била лабораторията, която превръща една химическа съставка в глобална победа за общественото здраве. Благодарение на трима лекари страната първа въвежда йодирането на готварската сол – практика, която помага да бъде победен бичът на болеста на кретенизма в Алпите.

Бичът на Алпите: кретенизъм и гуша

През XIX век, когато туризмът започва да процъфтява в идиличните алпийски долини, посетителите се сблъскват с шокираща гледка. Френският географ Елизе Реклю описва през 1875–1876 г. местните жители по следния начин:

„До тези храбри планинци – с широки гърди и проницателен поглед – които се изкачват по скалистите височини с непоколебима крачка, се влачат жалки маси от живо месо, кретените с техните увиснали гуши.“

Това свидетелство е едно от многото, описващи бедствието, засегнало тези региони. Кретенизмът е заболяване с тежки последици: ръст на джудже, глухота и немота, подуване на шията, известно като гуша, тежки мозъчни увреждания, оставящи умственото развитие на нивото на малко дете.

Още от римско време е известно, че болестта е широко разпространена в Алпите. Преди изкореняването ѝ се смята, че в някои долини до 90% от населението е имало гуша, а до 2% са страдали от пълната форма на кретенизъм. Преброяване, наредено от Наполеон през 1810 г. в кантон Вале, установява, че от 70 000 жители около 4 000 страдат от това. Смята се, че самият термин произлиза от латинската дума christianus (християнин) и е използван като евфемизъм, за да се подчертае, че страдащите са невинни и „обичани от Бога“ човешки същества.

Откриване на причината: липсата на йод

Дълго време причините за кретенизма остават мистерия. Издигат се множество хипотези – от лоша хигиена и кръвосмешение до лошо качество на водата. Истината обаче се оказва не в наличието на вреден агент, а в липсата на ключов елемент: йод.

Йодът е незаменим за правилното функциониране на щитовидната жлеза, която регулира метаболизма, растежа и развитието. При недостатъчен прием жлезата се увеличава в опит да абсорбира повече йод, което води до гуша и хипотиреоидизъм. Липсата на йод при бременни жени пък причинява необратими увреждания на плода, водещи до кретенизъм.

Едва през 1965 г. хирургът от Базел Франц Мерке доказва, че географският обхват на древния ледников щит, покривал Алпите, съвпада точно с ендемичните райони на гуша. Ледниците буквално са „измили“ йода от почвата, правейки местната диета изключително бедна на този елемент.

Тримата пионери на промяната

Борбата с йодния дефицит в Швейцария е водена от трима ключови лекари, чиито усилия променят историята на общественото здраве.

Хайнрих Хунцикер, „визионерът“:

През май 1914 г. лекарят от Адлисвил пръв обяснява, че щитовидната жлеза се подува, защото е „гладна“ за йод. За разлика от предшественици като Жан-Франсоа Куанде, който експериментира с големи дози йод, Хунцикер разбира, че елементът трябва да се добавя в малки, постоянни количества към храната.

Ото Баярд, „ученият“:

През 1918 г. лекарят от Вале провежда експеримент в селото Грехен. Той снабдява пет семейства със сол, към която е добавил малки количества натриев йодид. До пролетта гушите изчезват без никакви странични ефекти. Успехът му осигурява федерално финансиране за разширяване на опита, който лекува над 1000 души със симптоми на хипотиреоидизъм.

Ханс Еггенбергер, „активистът“:

Хирургът от Херисау осъзнава, че научните доказателства не са достатъчни, за да се убеди скептичното население. Той започва мащабна образователна кампания, изнася лекции с прожекции и въвежда гениалния маркетингов термин „Vollsalz“ (пълна сол). Еггенбергер събира хиляди подписи и успява да въведе йодираната сол в своя кантон месеци преди официалната федерална препоръка.

Национален успех и световен модел

През януари 1922 г. Швейцарската комисия по гуша се събира в Берн, за да обсъди откритията. След разгорещени дебати, през юни комисията официално препоръчва на всички кантони да започнат продажбата на йодирана сол.

Благодарение на подготвената от Еггенбергер почва, инициативата има светкавичен успех. Първите доставки започват през ноември 1922 г. и до края на 20-те години профилактиката обхваща цялата страна. Резултатите са поразителни – случаите на гуша и глухи новородени рязко намаляват, а от 30-те години нататък в Швейцария вече не се раждат деца с кретенизъм.

Швейцарският модел бързо се превръща в пример за подражание. Съединените щати го последват през 1924 г., а по-късно и десетки други държави. Както отбелязва вестник Le Temps, в много страни йодирането на солта става задължително по закон, докато в Швейцария то остава доброволно и до днес.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !