Най-богатите хора в света подхранват климатичните промени не само чрез закупуване на стоки и използване на енергия, но също така инвестирайки в замърсяващи активи, сочи нов доклад.

Най-богатият 1% от световното население е отговорен за 15% от всички емисии, приписвани на потребителите, но ако въглеродният им отпечатък се измери с активите, които притежават, делът им скача до около 40%.

Това установява проучването, проведено от изследователи от Световната лаборатория за неравенство.

За да бъде изчислено това, от лабораторията, базирана в Парижкото училище по икономика и Калифорнийския университет в Бъркли, са разгледали емисиите, генерирани от инвестициите, дяловете в компании и други активи, притежавани от хора по целия свят.

При тази методология, например, емисиите от добива на петрол биха се приписали на собствениците на акциите на петролната компания, дори ако тези собственици се намират на друг континент и не използват енергията, произвеждана от компанията.

„Богатството е от значение, може би дори повече от потреблението, за да разберем и да се справим с климатичната криза“, казват пред Bloomberg изследователите Корнелия Морен и Лукас Чансъл.

„Тъй като най-богатите домакинства притежават и контролират капитала, който определя бъдещите емисии, климатичната политика трябва да гледа отвъд данъците върху въглеродните емисии за потребителите.“

Съгласно методологията на лабораторията, по-голямата част от емисиите, генерирани от най-богатите хора в света, идват от собствеността на активи. В САЩ, Франция и Германия около 75% от емисиите, приписвани на 10% от най-богатите хора, идват от активите, които те притежават.

Този дял става по-голям сред най-богатия 1%, като около 90% от емисиите им идват от активи. Емисиите по собственост на активи, изчислени от изследователите, съставляват около 60% от глобалните емисии, защото не включват тези, генерирани от домакинствата, нито от правителствата.

По-голямата част идват от акции

Изследователите са установили, че от емисиите, свързани с активите на най-богатите хора в света, по-голямата част идват от акции, които те притежават, включително акции на петролни компании.

В допълнение към това кой е собственик на петролните и газовите компании, изследователите са проследили и къде оперират някои от тези компании.

Те са установили, че около половината от нефтените и газовите находища, притежавани от шест от големите световни петролни компании, чиито централи са в Европа и Северна Америка, са разпръснати по Глобалния юг.

С други думи, дори когато жителите на най-богатите страни в света използват повече възобновяема енергия у дома, те продължават да генерират емисии от изкопаеми горива чрез въглеродно интензивните активи, които притежават в чужбина.

Голяма част от въглищните мини по света също са собственост на хора, които не са местни. В Субсахарска Африка повече от 30% се контролират поне частично от компании извън района - въпреки че е трудно да се проследи къде са базирани собствениците.

Тези открития имат значение за политиките в областта на климата, казват изследователите. Тъй като по-голямата част от емисиите им се генерират от притежание на активи, най-богатите биха могли да ги намалят, без да променят начина си на живот.

Проучването също така предполага, че пренасочването на капиталовите потоци от замърсяващите индустрии към повече публични инвестиции е необходимо за постигане на климатичните цели.

„В крайна сметка, докладът показва, че декарбонизирането на портфейлите от активи е поне толкова важно, колкото и декарбонизирането на моделите на потребление“, казват изследователите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !