Нови, по-строги изисквания към производството на сирене и кашкавал могат да доведат до по-високи цени за крайните потребители и да поставят под допълнителен натиск българските млекопреработвателни предприятия. Това предупреждение отправи Галин Грудев от Българската асоциация на млекопреработвателите в разговор за "Дарик кафе".
Повод за коментара е проект за промени в наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти. Документът предвижда въвеждането на по-строги показатели за българското бяло саламурено сирене и промяна в дефиницията за кашкавал. Според Грудев, макар намерението за насърчаване на изкупуването на българско сурово мляко да е разбираемо, избраният подход може да създаде нови проблеми за сектора, без да реши структурните затруднения в животновъдството.
Повече мляко за килограм сирене
Една от ключовите промени в проекта засяга съдържанието на сухо вещество в българското бяло саламурено сирене. Предвижда се минималният праг да се повиши от 40% на 42%, което съответно намалява максимално допустимото водно съдържание от 60% на 58%.
Променя се и статутът на т.нар. „сирене с повишено водно съдържание“. Тази категория се предвижда да отпадне, а продуктите с над 58% вода ще трябва да се етикетират като „саламурен млечен продукт“, като за тях максималното водно съдържание ще бъде 65%.
Тази промяна има пряко технологично отражение. За да постигнат по-висок процент сухо вещество, което включва основните компоненти като белтъци и мазнини, производителите ще трябва да влагат повече сурово мляко за производството на един килограм готов продукт. В мотивите към проекта е посочено, че целта е подобряване на качеството и стимулиране на изкупуването на българско мляко.
„Потребителят трудно би усетил разлика от два процентни пункта във водното съдържание, докато производствените разходи за предприятията могат да се променят осезаемо“, коментира Галин Грудев.

Проблемът с недостига на суровина
Българските млекопреработватели отдавна работят в условия на ограничено предлагане на сурово мляко от местни ферми. По думите на Грудев изкупните цени в страната варират между 50 и 55 евроцента за литър. В същото време вносната суровина, основно от Полша, Унгария, Германия, Нидерландия и Румъния, в момента надхвърля 60 евроцента.
Ситуацията обаче е била различна през лятото, когато цената на вносното мляко е спаднала до 30-32 евроцента, създавайки сериозен натиск върху българските фермери. В този контекст по-високите изисквания за количеството мляко в сиренето могат да увеличат зависимостта на предприятията от суровината и да повишат разходите им.

Кашкавалът също пред регулаторна промяна
Друга съществена промяна засяга дефиницията на кашкавала. Проектът го определя като полутвърдо сирене, получено в непрекъснат производствен процес – от суровото мляко до крайния продукт. Това на практика поставя под въпрос използването на т.нар. калия – междинен продукт (полуфабрикат), който може да бъде замразен и съхраняван за последваща употреба.
Тази практика позволява на производителите гъвкавост, като им дава достъп до по-евтина суровина от държави с по-мащабно производство като Полша и Унгария. Според Грудев новата дефиниция ще ограничи тази възможност.
Транспортна ефективност: Вместо да се транспортират 25 тона сурово мляко, могат да се доставят около 2.5 тона калия.
Оскъпяване: Според информация от бранша, само суровината за производството на килограм кашкавал може да поскъпне с около 2 евро.
Нова категория: Проектът предвижда и нова категория – „полутвърдо жълто сирене“, при чието производство ще може да се използва калия, което според бранша може да обърка потребителите.

Защита на фермерите срещу конкуренцията в ЕС
Основният въпрос според млекопреработвателите е дали новите правила ще постигнат целта си. Проблемът е, че изискванията ще важат само за българските производители. В същото време, по силата на принципа за взаимно признаване на продуктите в ЕС, на нашия пазар ще продължат да се предлагат аналогични продукти от други държави, произведени по техните, често по-либерални правила.
Това поставя местните предприятия в неизгодна конкурентна позиция. Те ще трябва да произвеждат при по-строги и скъпи условия, докато вносните продукти ще запазят ценовите си предимства.
„Не може с такива мерки да се подпомогнат фермерите, а просто се прехвърля проблемът от болната глава на здравата“, коментира Грудев.
Като алтернатива той посочва директното подпомагане на животновъдите, давайки за пример Сърбия, където е въведена помощ от 16 евроцента за литър произведено мляко.
„Проблемът с т.нар. сирена с повишено водно съдържание е, че начинът, по който бяха представени, създаваше усещането, че в предприятията наливаме вода в сирената, за да стане по-високо водното им съдържание. А това не е така. Има един показател – масленост, по който млякото може да се стандартизира. Това не противоречи на никакви наредби.“
Грудев обръща внимание и на противоречие в изискванията за състава на сиренето. По думите му Кодекс Алиментариус предвижда различни категории сирена според маслеността – обезмаслени при съдържание на мазнини от 0% до 10%, нискомаслени – от 10% до 20%, както и други категории, включително пълномаслени сирена с над 45% масленост. Според него при въвеждането на изискванията за минимум 40% сухо вещество и 40% масленост в сухото вещество в българската наредба това разграничение не е било отчетено. Така е заложено противоречие, което продължава да съществува и до днес.

По-високи цени и по-малък избор?
В крайна сметка рискът от промените е свързан с едновременно увеличаване на разходите за суровина, по-сложна логистика и ограничаване на достъпа до междинни продукти. Галин Грудев предупреждава, че това неизбежно може да се отрази на крайните цени на сиренето и кашкавала в магазините, а също и да намали избора за потребителите.
От Българската асоциация на млекопреработвателите заявиха, че ще използват всички възможни механизми за реакция, включително сезиране на европейски институции заради потенциалното нарушаване на правилата на единния пазар.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Пазаруването в Гърция вече е с 61% по-скъпо. Кои продукти скочиха най-сериозно?
- Инфлацията в България се ускори до 6% през октомври: Кои стоки поскъпнаха най-много
- Какво обичаш да ядеш? 83% от българите продължават да избират вкусовете от детството
- Доматите поскъпнаха с над 12% за седмица: Кои храни ги последваха?
Калкулатори
Най-ново
Компанията майка на Freedom24 увеличава приходите си с 81% до 910.1 млн. долара за 3 месеца
преди 4 часаНад 10.5 млн. пътници по летищата у нас за 9 месеца, готвят се нови линии до Азия
преди 6 часаНад 90 нарушения в китайски молове и на „Илиянци“ откриха ГДБОП, НАП и КЗП
преди 6 часаПазаруването в Гърция вече е с 61% по-скъпо. Кои продукти скочиха най-сериозно?
преди 6 часаИмате въпроси за пенсията си? Задайте ги лично на шефовете на НОИ
преди 6 часаКражби „по списък“ и недостиг на кадри: Какви са проблемите на магазините в България
преди 7 часаПрочети още
В Световния ден на недоносените деца знакови сгради в България ще светнат в лилаво
9meseca.bg