Докато градовете в Европа и по света търсят решения за все по-задръстените си центрове, въпросът за бъдещето на градската мобилност става все по-централен.
Именно върху тази тема се фокусира архитектът Мартин Ангелов, основател на компанията HalfCompany, който представи визия за „умни градове“ и нови модели на придвижване в рамките на дискусия за градската среда и транспорта по време на Darik Business Radar 2026 - Investing in our future.

Градовете като наслагващи се системи
Според Ангелов съвременните градове са резултат от множество „наслагващи се системи“, като доминиращата сред тях е автомобилният транспорт.
Той определя автомобила като изключително ефективна и комфортна единица, която обаче постепенно е изместила други форми на придвижване и е променила начина, по който хората възприемат града.
„С времето хората се пристрастяват към автомобила и губят усещане, че може да има алтернатива“, коментира той, като подчертава, че този процес е довел до силна зависимост от колите в ежедневието.
По думите му градската среда трябва да се разглежда не само като сбор от частни пространства, но и като общо пространство, което формира качеството на живот. В този контекст, улицата се превръща в ключов елемент на градската екосистема.

Ангелов обръща внимание и на социалната промяна в начина на използване на улиците. Докато предишни поколения са израствали в активна улична среда, днес това почти не се наблюдава.
Основните причини, според него, са както повишената тревожност на родителите, така и доминацията на автомобилния транспорт, който прави улиците по-опасни и по-малко подходящи за свободно движение и игра.
В личен план той споделя, че избягва автомобила в града и използва велосипед като основно средство за придвижване, включително за ежедневни задачи, като водене на децата си на училище или градина.

Утопични, но инженерно възможни системи
В центъра на идеите му стои концепция за нов „слой“ върху съществуващия град – система от статични въжени мрежи, по които се движат автономни роботи за транспорт на стоки (Halfgrid).
Идеята предвижда отделен логистичен слой, който да обслужва градската доставка, без да натоварва уличната мрежа. По думите му значителна част от градския трафик е именно свързан с доставка и логистика.

Ангелов признава, че системата е все още концептуална и изисква сериозни инвестиции и технологично развитие. Въпреки това тя е получила международен интерес, включително от участници в Световния икономически форум, както и запитвания от потенциални партньори от Близкия изток.

Преосмисляне на автомобилната мрежа
Паралелно с високотехнологичните концепции, архитектът предлага и по-практичен подход – постепенно трансформиране на съществуващата улична мрежа чрез ограничаване на автомобилния трафик в определени зони.
Идеята включва затваряне на улици за автомобили и превръщането им в пешеходни пространства, свързани в по-голяма градска система за движение на хора.
Като пример той посочва централни градски улици, които, според него, могат да бъдат пешеходни, без да се нарушава функционирането на града.
Също така, друга концепция за градовете е по-нискотехнологичен подход, различен от системата с автономни роботи, свързани чрез изкуствен интелект, които оптимизират маршрути, доставки и различни градски процеси в дигитална среда.
Алтернативният модел стъпва върху трансформацията на съществуващата автомобилна мрежа – система, която с времето е станала „хипертрофирана“ заради доминацията на автомобилите.
Идеята е тази мрежа да бъде „разредена“, тъй като в много случаи тя представлява ортогонална структура от улици, и през определени интервали – например през една улица – пространството да се превръща в по-човешка градска среда.
Това означава част от улиците да бъдат затворени за автомобилно движение и трансформирани в пешеходни зони. Връзките между тези пешеходни пространства се проектират така, че да се запази непрекъснатостта на придвижването в града, но с приоритет върху хората.
Възниква и въпросът за мащаба – как се определя ширината на такива улици, как се организира преминаването и дали е възможно баланс между пешеходци и останал трафик.
Основната логика е проста: определени улици остават за автомобили, други – за пешеходци, като моделът „през една улица“ се прилага като базов принцип.
Подобни решения вече се прилагат в редица западни градове, където цели централни зони са ограничени или затворени за автомобили, без това да води до сериозни обществени сътресения.
"За мен, като архитект, остава голям въпрос защо в София, например улици като „Шишман“, все още не са пешеходни. Ефектът от подобна трансформация е очевиден – повече качество на живот, повече обществена стойност и по-добра градска среда. Ако една улица бъде затворена за автомобили, това не би довело до „апокалипсис“. Вероятно ще има недоволство – например от хора, които не могат да паркират пред домовете си, но в крайна сметка, градът не може да бъде организиран около индивидуалния автомобилен комфорт за сметка на общото благо".

„Колелиния“ и новите форми на велосипедна мобилност
Един от най-нетрадиционните проекти, които Ангелов представя, е концепцията за повдигнати велосипедни трасета, изградени върху въжени конструкции – система, която позволява придвижване на велосипеди над градската среда.
Проектът, наречен „Колелиния“, е разработен първоначално като конкурсна идея и впоследствие тестван чрез прототип в реална среда. Макар и експериментален, той печели международно признание и дори достига финал на архитектурен конкурс в Лондон.
Впоследствие концепцията е тествана и в София, включително в Борисовата градина, с временни инсталации и системи за безопасност.

От концепция към продукт
С времето идеите на Мартин Ангелов се развиват в по-прагматична посока – производство на специализирани велосипеди, които вече се предлагат на международния пазар.
Компанията зад разработката се фокусира върху спортни и тренировъчни приложения, а не върху масова градска инфраструктура, поради високата сложност и инвестиционна тежест на първоначалната идея.

Градове, които се нуждаят от „хакване“
В заключение Ангелов подчертава, че основната цел на подобни проекти не е непременно тяхната пълна реализация, а промяната в начина, по който се мисли за градската среда.
„Градовете се нуждаят от хакване – от малки намеси, които променят поведението на хората и ги изкарват от зоната им на комфорт“.
Според него автомобилът, въпреки удобството си, често изолира човека от общата градска среда и не допринася за общественото пространство. Именно затова бъдещето на градовете трябва да търси баланс между технология, мобилност и качество на живот.
Форумът се осъществи с официалната подкрепа на Sofia Airport, JTI, DABOV Specialty Coffee, Neo Ventures, Devin, dir.bg, Българска национална телевизия и Forbes.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Дегустация на космическа храна и спешълти кафе на Darik Business Radar 2026
- Архитектът на „умния“ Бургас Даниела Иванова-Алексиева на Darik Business Radar 2026
- Ден след изборите: Разговор за бъдещето и какво предстои на Darik Business Radar 2026
- Боян Рашев ще анализира пазара на суровини и енергия на Darik Business Radar 2026
СИСТЕМИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ
Калкулатори
Най-ново
СИСТЕМИ ЗА СЪХРАНЕНИЕ
27.05.2026Kone и TK Elevator се сливат в най-големия производител на асансьори в света
преди 10 минУниКредит Булбанк: Две трети от клиентите ни инвестират регулярно, пазарът достига €3.5 млрд.
преди 34 минВисоките цени на горивата заплашват с фалит малките летища в Европа
преди 49 минAI агент изтри цялата база данни на компания за 9 секунди
преди 1 часСофия девета в света по капацитет за техническо обслужване на самолети
преди 1 часПрочети още
Гюров: Ясно е кой заплашва главния секретар на МВР!
darik.bg„Картофа се казва Юлиян!“ Кандев даде нови подробности за заплахите
darik.bgГюров и Кандев с разкрития за заплахите! Първо съвместно интервю!
darik.bgХубави емоции от поредното ни "Училище за родители" в България мол
9meseca.bg