Ледниците по света се топят по-бързо от всякога вследствие на климатичните промени, сочи най-изчерпателният научен анализ по темата до момента.

Планинските ледници, които представляват замръзнали реки от лед, служат като източник на прясна вода за милиони хора по света и съдържат достатъчни количества от нея, за да повишат морското равнище с 32 см, ако се стопят напълно.

От началото на новия век обаче те са изгубили над 6 500 млрд. тона, или 5% от леда си.

А темповете на топене се ускоряват. През последното близо десетилетие загубите на ледници са над една трета повече, в сравнение с периода 2000-2011 г.

Проучването обединява над 230 регионални оценки от 35 изследователски екипа по света, което прави учените още по-уверени относно това точно колко бързо се топят ледниците и как ще се развива този процес в бъдеще.

Ледниците са отлични индикатори за климатичните изменения. При един стабилен климат те остават приблизително със същите размери, като натрупват почти толкова много лед от снеговалежи, колкото губят от топене.

Ледниците обаче се свиват почти навсякъде през последните 20 години с нарастването на температурите вследствие на човешката дейност, най-вече от изгарянето на изкопаеми горива.

В периода 2000 – 2023 г. ледниците извън големите ледени покривки на Гренландия и Антарктика са губили средно по около 270 млрд. тона лед годишно.

Тези числа са трудни за осмисляне. Затова Майкъл Земп, директор на World Glacier Monitoring Service и основен автор на проучването, използва аналогия.

270-те млрд. тона лед, които се губят всяка година, "отговарят на цялата консумация на вода на човечеството за 30 години, ако се предположи, че човек консумира по 3 литра вода на ден", казва той пред BBC.

Темповете на промяна в някои региони са особено екстремни. Централна Европа, например, е изгубила 39% от ледниците си за малко повече от 20 години.

Новото в това проучване, публикувано в изданието Nature, не е толкова, че ледниците се топят по-бързо и по-бързо, което вече е известно. Силата му е в това, че събира доказателства от цялата изследователска общност.

Има различни начини на определяне как ледниците се променят - от полеви измервания до различни видове сателитни данни. Всеки метод си има предимства и недостатъци.

Преките измервания на ледниците, например, предоставят много подробна информация, но са налични само за малка част от над 200-те хиляди ледника по света. Комбинирайки систематично тези различни подходи, учените могат да бъдат много по-сигурни за това какво се случва.

На ледниците им е необходимо време да реагират напълно на променящия се климат. В зависимост от техните размери, този период може да е между няколко години и много десетилетия.

Това означава, че те ще продължат да се топят в идните години.

От съществена важност е, че количеството лед, което ще бъде изгубено до края на века, ще зависи в голяма степен от това доколко човечеството ще продължи да затопля планетата чрез отделянето на въглероден диоксид и други парникови газове.

Това би могло да бъде разликата между загубата на една четвърт от ледниците по света, ако целите по отношение на глобалното затопляне бъдат изпълнени, и близо половината, ако затоплянето продължи неконтролируемо, предупреждава проучването.

"Всяка десета от градуса затопляне, която можем да избегнем, ще спаси някои ледници и ще ни спести много поражения," обяснява професор Земп.

Тези последици се простират отвъд местните промени в пейзажи и екосистеми или "това, което се случва на ледника, не остава там", казва професор Земп.

Стотици милиони хора по света разчитат до известна степен на сезонното топене на ледниците, които изпълняват ролята на огромни резервоари, за да предпазват населението от суша. Когато ледниците изчезват, същото важи и за техните запаси от вода.

Има и глобални последици. Дори на пръв поглед малко увеличение на морското равнище в световен мащаб може да увеличи значително честотата на наводненията в крайбрежните райони.

"Всеки сантиметър повишение на морското равнище излага допълнителни 2 милиона души на наводнения някъде на нашата планета," казва професор Анди Шепърд, който оглавява катедра География и околна среда в Университета на Северна Умбрия.

Глобалното ниво на морското равнище вече е нараснало с над 20 см от 1900 г., като близо половината от това увеличение е отчетено от началото на 90-те години насам, а в идните десетилетия се очаква ускорение на процеса.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !