Въпреки разпространените в социалните мрежи твърдения за ниското качество на вносното свинско месо, експертите уверяват, че няма съществена разлика във вкусовите му качества спрямо българското. Близо 60% от прясното свинско месо, което се предлага на пазара у нас, е родна продукция, но тя остава крайно недостатъчна, за да покрие нуждите на потребителите и преработвателната индустрия. Това заяви д-р Диляна Попова, цитирана от БГНЕС, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ).

Пазарът на месо в България: Какъв е делът на родното производство?

Според д-р Попова българското производство на месо не успява да отговори на пазарното търсене в няколко ключови сектора. Липсата на достатъчно суровина налага внос от други страни.

Свинско месо: Родното производство покрива близо 60% от консумацията на прясно месо, но е недостатъчно за влагане в преработени продукти.
Говеждо месо: България задоволява едва 20% от пазарното търсене със собствена продукция.
Пилешко месо: Делът на българското производство е между 60% и 70%.

Тя припомни, че преди години България е била голям износител на агнешко месо, предимно за арабските страни, но тази тенденция отдавна е в миналото. Все пак, агнешкото за традиционните празници като Великден и Гергьовден обикновено е българско и количествата са достатъчни. По отношение на заешкото месо, страната ни не е сред големите консуматори, но има няколко ферми с кланици, които добиват и преработват такова месо.

Има ли разлика във вкуса между българското и вносното свинско месо?

В отговор на масовите твърдения в социалните мрежи, че вносното свинско, предимно от Испания, се готви трудно, д-р Попова категорично заявява, че няма разлика във вкуса между българското и вносното месо.

По принцип животните, отглеждани в ЕС, се хранят по стандартизирани рецептури. Често храненето на животните е с много по-строги регламенти, отколкото храненето при нас, хората. Никой производител, който отглежда свине или птици, не може да си позволи да променя състава на рецептурите, тъй като това ще се отрази на поголовието. Това става ясно от думите на експерта.

Тя все пак съветва потребителите да избират предимно българско прясно охладено месо. Причината е, че замразеното месо, пристигащо от по-далечни дестинации, има различни вкусови характеристики в сравнение с прясното. Охладеното месо е със срок на годност около 10 дни, а транспортът от други европейски държави отнема два до три дни, което гарантира свежестта му.

Нови породи и предизвикателства пред сектора

Заболяванията през последните години, особено африканската чума по свинете, наложиха промени в традиционно отглежданите породи в България. Д-р Попова споделя, че един от свинекомплексите у нас вече работи с нов хибрид, наречен „черен ангел“. Той е кръстоска с източно-балканската свиня, която за съжаление е почти на изчезване след епидемията.

Бизнесът срещу държавата: Какви са очакванията на месопреработвателите?

Диляна Попова е категорична, че секторът на месопреработвателите не търси финансова помощ от държавата, а предвидимост и спокойна работна среда. „Браншът иска да има елементарна предвидимост, за да може да се работи спокойно, а не да се издават закони в последната минута“, обяснява тя.

Като пример Попова посочва скорошен опит за промяна в тарифата за таксите за официален контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Постановление на Министерския съвет е предвиждало необосновано завишение на цените в кланиците. След остра реакция от целия сектор, Министерският съвет е решил да отложи промяната. „Ето защо е необходимо държавата да не пречи на бизнеса“, заключава Попова.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google