Структурата на държавната администрация трябва да бъде пряко съобразена с нуждите на гражданите и бизнеса, които обслужва. В България обаче се наблюдават драстични разлики в броя на населението, за което отговаря един служител в местната власт, като на места те достигат до 10 пъти. Това е сигурен знак, че е необходима реформа и прекрояване на административната карта на страната.

Данните са от анализ на Министерството на финансите за четвъртото тримесечие на 2024 г. и показват каква е числеността на населението средно на един общински служител. Този индикатор дава представа както за ролята на администрацията в местната икономика, така и за това колко души „обслужва“ един чиновник.

Контрасти в натовареността

В големите и икономически активни общини показателят надхвърля съотношение 1:350. Рекордьори са Казанлък и Криводол, където на един общински служител се падат над 500 души. В столицата съотношението е 490 жители на един чиновник. За повечето общини в страната този показател се движи в рамките между 100 и 300 жители.

В същото време в 175 общини на един чиновник се падат под 200 жители. Проблемът със застаряването на населението и административната раздробеност личи най-ясно в 46 общини, където на един служител се падат по-малко от 100 души. Най-ниски са стойностите в Трекляно (18:1), Бойница (36:1) и Чавдар (42:1). Тези общини са ясно групирани – най-вече по западната граница на страната и в планинските райони. Очаквано, това са сред най-малките и фрагментирани общини, с подчертано негативна демографска динамика и слабо развита местна икономика.

Демографската криза и общинската администрация

През последните пет години съотношението между брой служители и население се влошава в 199 от общо 256 общини в България. Макар да се забелязват няколко клъстера с подобрение – в районите на Стара Загора, Плевен и Сливен – общата тенденция е негативна.

Основната причина за това е, че числеността на общинската администрация не може да падне под определен „санитарен минимум“, който е нужен за изпълнението на основните ѝ функции. В крайни случаи се стига дотам, че самата община се превръща в най-големия работодател. Това поставя под съмнение нейната необходимост, щом тя обслужва малък брой компании и бързо намаляващо население. Казва в своя анализ старшия икономист на ИПИ Адриан Николов.

Общините с най-ниско съотношение на жители към служители се характеризират с:

  • Разположение предимно по западната граница и в планински райони.
  • Подчертано негативна демографска динамика.
  • Слабо развита местна икономика.
  • Население под 6000 души, което е минималният праг по закон.

Икономически последици и нужда от реформа

Според анализа липсата на значим местен бизнес и икономическа активност води до сериозни последици. Тези общини не могат да генерират собствени приходи и стават почти изцяло зависими от трансферите от централния бюджет. Ефективността на самите общински услуги също остава под въпрос.

Всички тези фактори са пореден сигнал за необходимостта от преразглеждане на административната карта на България. Решението може да се крие в редуциране на броя на общините до такива, които могат да функционират като относително самостоятелни икономически единици, без това да влошава качеството на услугите за гражданите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !