Турски производители като Kipas използват иновации и бързина при излизането на пазара, за да помогнат на Asos и други марки да „преместят“ своите вериги за доставки по-близо и да се диверсифицират извън Китай.

  • Турция се е превърнала в предпочитано място за набавяне на суровини и изделия за марки в Европа, които диверсифицират производството на памучни текстили и облекла извън Китай и азиатските хъбове.
  • Интеграцията на веригата за доставки в индустрията – от суровини до готови облекла – и многосекторното присъствие на компаниите добавят стойност към предложението на Турция.
  • Някои марки смятат Турция за добро място за дизайн, иновации, научноизследователска и развойна дейност, както и за подобрена прозрачност и проследимост.

Халит Гюмюшер, главен изпълнителен директор на турския производител Kipas Textiles, доставчик на онлайн модния гигант Asos казва, че да се предизвика иновационният и производственият капацитет на Китай е трудно.

Макар производствените предимства на Китай да са очевидни, той предполага, че конкурентното предимство на Турция е скрито по-нагоре във веригата.

„Текстилът е водещият експортен продукт на страната и това го прави основен за нас.“

Текстилната икономика в Турция

Местната текстилна икономика е едновременно древна и дълбоко вкоренена. Огромни количества влакна, прежди и платове са търгувани в рамките на Османската империя в продължение на почти шест века, а хетите са били усърдни тъкачи на турска земя хиляди години преди това.

Днес, делът на Турция в световния текстилен пазар почти се е удвоил през последните две десетилетия според данните на Международния търговски център (ITC), като износът на текстил достига 15 милиарда долара през 2022 г.

Един от най-големите участници в този износ е Kipas. Основана през 1984 г. в малкия град Кахраманмараш, в дълбините на Анадола, фирмата е израснала от скромното си начало като едно предприятие за прежда до множество фабрики, включително за тъкане, багрене, рециклиране на текстил и производство на облекла.

Подобно на много свои конкуренти в страната, тя се възползва от това, че е част от обширен конгломерат. Майката компания Kipas Holdings, собственост на фамилиите Гюмюшер и Йоксюз, има участия в множество индустрии, включително логистика, търговия на дребно, енергетика и селско стопанство.

Мащабът на компанията е огромен – съоръженията ѝ произвеждат 330 тона прежда на ден и 80 милиона метра плат годишно. И все пак Kipas е само една от 19 подобно големи турски фабрични групи, работещи в същия памучен подсектор: деним.

Турция срещу Китай

Само Китай и Турция са в топ пет на страните както за износ на текстил, така и на облекла, но първият е очевидно в собствена лига.

През 2022 г. Китай е водещият в света по износ на текстил и облекла, с дял съответно 43.6% и 31.7% от световните пазари. Сравнителните показатели на Турция са 4.6% и 3.5%, поставяйки я на четвърто място по текстил (след Европейския съюз, Индия и Китай) и пето място по облекла (след Виетнам, Бангладеш, ЕС и Китай на първо място).

Там, където Турция се затруднява да се конкурира с Китай – отвъд производствения капацитет – е по отношение на цената, като значителен фактор за това са разходите за труд. Месечната минимална работна заплата в Турция е около 500 долара (17 002 лири) в сравнение с 220–324 долара (1620–2360 юана) в основната китайска провинция за производство на облекла – Гуандун.

„Китай е дестинация за снабдяване с основни артикули с дълги срокове за доставка. Ние в Турция сме добри в предлагането на добро обслужване, плюс дизайн и модни,ориентирани към тенденциите артикули, поемайки по-малката част от продуктовата гама на марките“, казва Селман Билал, председател на Bilsar, турска компания за производство на облекла, основана в Истанбул през 1947 г., която е израснала до износ на повече от три милиона ризи годишно за Европа и САЩ.

Разсъждавайки върху ценовата надбавка на „произведено в Турция“, Мурад Ариоз, директор на групата за продажби и маркетинг в Kipas Textiles, обяснява, че аутсорсинг споразуменията с трети страни могат да направят по-пряко сравнение със снабдяването от Китай по отношение на разходите и капацитета.

„Повечето от големите доставчици, включително Kipas, имат свои шивашки фабрики в Египет, където разходите са по-ниски, така че това е турски плат и египетско производство за масовия бизнес“, казва Ариоз, обяснявайки, че допълнително предимство е, че износът от Египет за пазара на САЩ е безмитен. За разлика от това, износът директно от Китай за САЩ не е.

Освен това, производството в страна, която се намира географски в или по-близо до пазарите в Европа, като Турция, обикновено означава по-бързи доставки, по-ниски транспортни разходи и по-ниски или никакви мита в сравнение с подобни модни изделия, произведени в Китай. В резултат на това, дори ако турските или европейските продукти са значително по-скъпи на единица в сравнение с китайските, крайната цена при доставката има тенденция да се „изравнява“, според скорошно проучване на базата данни за доставчици Productmkr.

Марки, възприемащи такива стратегии за близко производство, отбелязват възможности за намаляване на складовите наличности, сезонно „ориентирано към тенденциите“ производство в по-малки количества поръчки в сравнение с Китай и значително подобрена проследимост и съответствие на веригата за доставки.

Използване на възможностите за близко производство

Докато историческата мощ на турския производствен сектор се базира на памучни продукти, както в тъканите, така и в трикотажните плетива, сега той се преориентира, за да посрещне възможността, създадена от разширяването на марките за спортно и свободно облекло, които търсят синтетични текстили по-близо до пазара.

Цъфтящият сектор за производство на текстилни машини в страната и стабилната база от текстилни инженери са други две силни страни в екосистемата ѝ.

„Турция изгражда цялата текстилна инфраструктура“, казва Стефан Хутер, текстилен инженер и основател на базираната в Сингапур глобална търговска компания Saentis Textiles, описвайки Турция като „текстилната производствена база на Европа“.

Наистина, европейските модни гиганти от среден и нисък ценови клас с глобално присъствие разчитат много на доставки от Турция. Испанската компания, собственик на Zara – Inditex, шведската група H&M и белгийската C&A са само някои от тези, които посочват множество производствени партньори в страната.

Годишно проучване за набавяне, проведено от гиганта в областта на съответствието в веригите за доставки Qima, разкри рекордно ниво на намерения за близко производство през 2023 г., като една четвърт от европейските марки, участващи в проучването, посочват Турция единствено като ключов местен партньор за снабдяване.

Също така беше показано, че обемът на доставките на облекла от Турция за европейските марки надмина този от Виетнам за пръв път от няколко години насам.

Според Билал, ключово предимство, което турски компании като Bilsar имат пред азиатските производители, е производството „точно навреме“ (just-in-time) за висококачествени продукти и дизайн, с по-ниски минимални количества за поръчка.

„Имаме десет дни срок от поръчка до изпълнение в Европа за основни продукти“, обяснява председателят на Bilsar.

Това показва предимството, което близкото производство дава на марките да зареждат наново запасите си в крак с колебанията на търсенето в епоха на интензивни глобални натиски върху веригите за доставки и потребителска нестабилност.

Бързината на достигане до пазара беше критичен фактор за Asos да избере Турция за част от производството си.

„Срокът на доставка е намален от 150-170 дни в Далечния изток на под 50 дни в Турция“, каза Шон Гхори, ръководител на отдела за платове и аксесоари в Asos.
„И е само седем дни с камион от Турция до Обединеното кралство. Цената е единственото малко неудобство засега, но сезонната мода се движи от стила, затова за нас е важно да сме актуални и да имаме подходящ продукт за клиента в подходящото време.“

Asos е готов да плати премия за продукти, ориентирани към дизайн и качество, които Гхори казва, че само Турция може да произведе с по-кратки срокове, по-добра проследимост в веригата и текстилни иновации.

Прозрачност

„При Турция прозрачността е по-лесна, но в Китай можеш да купиш плат чрез агент, който работи с много доставчици на плат, а след това той се боядисва някъде другаде което затруднява проследимостта,“ добави Гхори.

Подобно на много западни марки, Asos не закупува памук от Китай заради докладвани случаи на принудителен труд в региона Синдзян, където се отглежда голяма част от влакното. Доклад на Организацията на обединените нации, който констатира нарушения на човешките права, призова международния бизнес да предприеме допълнителни мерки в своите дейности, включително засилено проучване на доставчиците и да осигури прозрачност в отчетите за веригите за доставки.

В отговор на този значителен риск за съответствие, модните компании бързо прекратиха закупуването на памук от Китай.

„Големите марки се изтеглиха от Китай заради Синдзян и това беше в полза на Турция“, каза Хутер.

Фактът, че Турция е седмият по големина производител на памук в света, според Международния комитет за памука (ICAC), означава, че местните компании успяха да изградят силна интеграция във веригата за доставки от ниво 5 ( суровини) до ниво 1 (производство на облекло).

Страната също се възползва от движението за „приятелско производство“ (friendshoring), при което марките намаляват риска от прекъсвания, причинени от геополитически напрежения, като преместят веригите си към „по-приятелски“ източници на доставки.

Дори основаната в Китай бърза модна марка Shein, която е под силен натиск преди планираното си IPO, разшири доставките си от Китай към Турция, след като установи доставчици в Индия и Бразилия. В разговор с Reuters изпълнителният председател на Shein, Доналд Танг, каза, че обемът на продуктите на Shein, произведени в Турция, е все още незначителен спрямо Китай, но бързо нараства.

„Политиката, митата и случващото се в САЩ по отношение на търговските ограничения са фактори, но големите обеми, според мен, винаги ще се произвеждат в Азия“, каза Хутер. „Цената винаги е ключовият фактор.“

Записите на Турция по отношение на човешките права също са замърсени, включително незаконното ѝ депортиране на сирийски бежанци, много от които са наети за „неформална“ работа в текстилния и облекловия сектор, предизвиквайки намесата на Ethical Trading Initiative между 2014 и 2018 г.

През 2018 г. беше сключено ново споразумение между Международната организация на труда (ILO) и Асоциацията на износителите на облекла в Истанбул (IHKIB) за установяване на официална и достойна работа за сирийските бежанци (население от 4 милиона по това време) в турската индустрия за облекло.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !