За първи път Индия изпреварва Китай като износител номер 1 на смартфони за Съединените щати, след като Apple премести производството си към Ню Делхи.

Устройствата, произведени в Индия, представляват 44% от вноса на смартфони в САЩ през второто тримесечие, което е рязко увеличение спрямо 13% през същия период на миналата година. Това сочат данните от нов доклад на изследователската компания Canalys, цитиран от CNN.

Общият обем на смартфоните, произведени в Индия, скача с 240% на годишна база, според анализаторите. Междувременно, делът на устройствата, изнесени за САЩ, които са били сглобени в Китай, пада до едва 25%.

Това бележи значително понижение спрямо 61% дял, регистриран за Китай през същото тримесечие преди година. Цифрите сочат, че страната вече е на трето място по износ на смартфони за САЩ – и след Виетнам.

Митата забързаха процеса

Новата водеща позиция на Индия е „до голяма степен обусловена“ от ускоряването на пренасочването на производството на американския технологичен гигант Apple към страната, предвид „несигурната търговска обстановка“ между Вашингтон и Пекин, казва главният анализатор на Canalys Саням Чаурасия.

„Apple увеличи производствения си капацитет в Индия през последните няколко години и реши да премести по-голямата част от експортния си капацитет в Индия, за да снабдява американския пазар през 2025 г.“

Въпреки това, компанията все още е „зависима“ от производствените си бази в Китай, отбелязва Чаурасия, цитиран от CNN.

Смартфоните и другата електроника, съдържаща полупроводници, са освободени от така наречените реципрочни тарифи на президента на САЩ Доналд Тръмп, което спестява на произведените в Китай модели iPhone най-суровите налози.

Но главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук заяви през май, че тези устройства все още са изправени пред минимална тарифа от 20%. По това време Кук каза, че очаква „повечето iPhone, продавани в САЩ, да имат Индия като страна на произход“.

Отвъд Китай

Тръмп се надява да възроди производството в САЩ, като увеличи митата за търговските партньори на Америка, правейки продуктите, произведени в чуждестранни фабрики, по-скъпи за американските потребители.

Китай понесе най-големия удар. По-рано тази година Тръмп наложи колосалните 145% общи мита, което накара Пекин да отвърне със същите налози върху американски стоки. През май двете страни се споразумяха да премахнат „реципрочните“ мита за период от 90 дни.

Търговските преговарящи на САЩ и Китай се срещат в Швеция тази седмица за разговори, насочени към удължаване на този срок, което би могло да даде време за постигане на трайна сделка.

Но въпреки неотдавнашното разведряване, месеците на променливи мита на Тръмп насърчиха производителите да гледат отвъд Китай.

Това продължава по-дългогодишна тенденция на диверсифициране на веригите на доставки от Китай - втората по големина икономика в света. През последните години бързоразвиващите се азиатски икономики, като Виетнам и Индия, се очертаха като алтернативни места за производителите, тъй като връзките между Пекин и Запада се разхлабиха.

По време на пандемията строгата политика на Китай за нулев COVID обърка глобалните вериги за доставки и подчерта рисковете от концентриране на производството на едно място.

„Несигурният резултат от преговорите с Китай ускори преориентацията на веригите за доставки“, пишат анализатори от Canalys в своя доклад.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !